Робърт Силвърбърг - С огън и чук

Събуди го звънецът — сигнал за предстоящото задействане на спирачките преди кацането на планетата.

Корабът кацна на сякаш гола, съвсем лишена от дървета равнина — по-далеч от цивилизацията. По нея свободно се разхождаше студен вятър, жално виеше и вдигаше облаци прах. Щом Дуайър излезе през отворения люк на повърхността, попита единия от пилотите, който внимаваше за разтоварването на сандъците:

— Сами ли трябва да стигнем до града?

Пилотът се разсмя:

— А ти смяташе, че нелегалния рейс ще го посрещнат разкошни лимузини? Събуди се, момко! Постъпвай както искаш. Още една стотачка — и ще те хвърля до най-близкото градче, но ти нямаш кредити, нали?

— Не — призна горчиво Дуайър и се обърна. Твърде прибързано избяга от Елдрин — сега нямаше нито грош, пък и облеклото му никак не беше подходящо за отвратителния диркански климат.

Но нали тук също имаше храмове, също имаше жреци? Би могъл да намери пристанище в един от тях. Ето защо, без да мисли повече, смело тръгна по безплодната пустиня. Част от пътниците, мърморейки недоволно, също поеха след него.

Бяха минали около километър, треперейки на всяка стъпка, когато право пред тях се спусна турболет. Въпреки вдигнатите от него кълба прах ясно се виждаха изрисуваните пурпурно-златни спирални звездни купове — опознавателните знаци на Имперската полиция.

Дуайър се замисли дали да не избяга по-далеч от турболета. От Имперската полиция би трябвало да се страхува много повече, отколкото от относително меката местна полиция. Но като погледна бластера, насочен право към него, промени намеренията си. Без да мърда, чакаше Имперският полицай да приближи до него.

Жандарят беше нисък и набит. Съдейки по набразденото му с дълбоки бръчки лице, много години беше служил на тази отвратителна планета. Последва неизбежното:

— Пригответе документите си.

— Моля, инспекторе.

Дуайър му протегна паспорта си. Полицаят внимателно го разгледа, върна му го и изрече:

— Съгласно това удостоверение вие сте Рас Дуайър от Елдрин. С каква цел дойдохте на Дикран?

— Да направя посещение. Аз съм свещенослужител.

— Това личи от документите ви. Но не видях печат от никой космодрум. Как попаднахте тук?

— Естествено на кораб — късо изрече Дуайър. Той беше поне трийсет сантиметра по-висок от полицая, но дулото на бластера, опряно в ребрата му, не му позволяваше дори да мисли за съпротива.

— Нямате виза — не преставаше жандарят. — Не бихте ли ми казали от колко време сте на Дикран?

— Около половин час.

— Половин час? И сте дошли тук на кораб? Твърде интересно! Повече от осем часа е в сила заповедта за забрана на всички полети в системата Елдрин. Моля да ме последвате в резиденцията на Проконсула и там да обясните всичко.

— Значи вие сте Рас Дуайър?

— Да, това е името ми. Нима в паспорта пише друго?

— Не се дръжте дръзко — предупреди разпитващият го. Това беше Ролсад Кварлоо, Имперски проконсул на Дикран, дребен, хилав, много препатил чиновник с мрачен, твърд, напрегнат поглед. — Интересува ме причината, поради която сте се озовал на Дикран, когато е отменено всяко движение вътре в системата. Как попаднахте тук?

Дуайър мълчеше. Стоящият редом полицай обясни на Проконсула:

— Той е от онзи кораб на контрабандистите. Имаше още дузина като него. Всички ги задържахме.

— Знам това, тъпако — грубо го сряза Проконсулът. — Искам той да ми го каже. Целият разпит се записва на лента.

— Да — реши повече да не се опъва Дуайър, — дойдох с кораба, който превозва контрабанда, щом така се е оказало. Нужно ми бе да дойда на Дикран, но в нито една каса не ми продадоха необходимия билет. Тогава до мен се приближи някакъв непознат и ми предложи да ме докара тук за сто кредита. Така се договорихме. А после полицията ме доведе тук. Това е всичко.

Проконсулът се разсърди.

— Вие нали знаехте, че полетът е незаконен? Защо ви е било нужно на всяка цена да дойдете именно на Дикран?

— За да направя посещение — продължи да твърди Дуайър. Предварително бе решил, че най-безопасно за него ще бъде да играе ролята на недодялан простак и да предостави възможност да говори повече онзи, който го разпитва.

— Да направи посещение! Само толкова — просто посещение! И заради някакво си посещение вие се решавате да нарушите заповедта на Империята?! Принуден съм да се предам. — Ролсад Кварлоо натисна копчето на бюрото си и в кабинета влезе висок снажен мъж. Пурпурно-златният костюм му придаваше още по-величествен вид. Без да скрива презрението си към Проконсула, той произнесе: