Хавиер Сиера - Синята дама

Скоро Карлос се появи. Идваше с някакъв мъж с небрежен вид, нисък и пълен, а очите му, малки и дръпнати, сякаш образуваха една линия на лицето му.

— Представям ти Хема Хименес, най-добрия фотограф в моето списание. Е — усмихна се той, — и единствения.

От физиономията на Хосе Луис личеше, че има нужда от още обяснения.

— Беше с мен, когато ходих в Агреда — добави Карлос. Имам му пълно доверие.

— Приятно ми е.

Полицаят му подаде ръка, но Хема не продума. Щом се настаниха, поръчаха три кафета с мляко и запалиха цигари.

— Така — започна пръв Карлос, — та какво точно са откраднали?

Мартин извади от вътрешния джоб на сакото си малко блокче за бележки и си сложи очилата за четене.

— Както ти казах, става въпрос за изключително ценен ръкопис. Писан е през 1634 година от брат Алонсо де Бенавидес, когото, както изглежда, познаваш доста добре…

Карлос кимна.

— Както ми обясни сутринта отговорничката за историческите архиви в библиотеката, този текст бил преработен с намерението да бъде изпратен на папа Урбан VIII като допълнение към доклада, отпечатан от Филип IV в Мадрид, който ти си поръчал вчера…

— Но кой може да се интересува от подобно писание?

— Там е въпросът: много хора. В изчезналия ръкопис е имало много бележки в полето, написани от самия крал на Испания. И това го прави… безценен.

— Безценен ли? Че колко може да струва подобно нещо? — Малките очички на Хема проблеснаха.

— Трудно е да се каже, най-вече защото няма много колекционери, способни да оценят тази уникална творба. Един милион долара на черния пазар. Може би два.

Фотографът подсвирна.

— Но не мога да разбера — продължи той веднага — защо са възложили случая на вас. Карлос ми каза, че се занимавате със сектите…

Тонът на фотографа накара Мартин да се намръщи. Полицаят погледна въпросително Карлос.

— Не се притеснявай, човече — успокои го той. — Нали ти казах, че имам доверие на Хема.

— Добре — съгласи се полицаят. — Освен „следата“, водеща към Карлос, преди седмици някакъв Орден на Светия образ предложил на библиотеката трийсет милиона песети за този ценен ръкопис.

— Трийсет милиона? — повтори Хема. — Не може да се сравни с…

— От библиотеката, разбира се, отказали и не чули повече за този орден. Работата е там, че в регистъра за братства и сдружения на Епископския съвет не знаят нищо за организация с такова име, в Рим също. Затова в моя отдел смятат, че може би става въпрос за някаква секта на католици фундаменталисти…

— И то богати — прекъсна го отново фотографът, още по-въодушевено.

— А знае ли се вече как са го откраднали?

Хосе Луис очакваше този въпрос.

— Това е най-странното в случая — продължи той. — Ръкописът се пазел в бронираната камера на библиотеката, снабдена с много сложна охранителна система, и от пазачи, дежурящи цяла нощ в сградата. Но въпреки това, нито една аларма не се задействала, никой не чул нищо и ако не било стъклото, извадено от рамката, което открили в залата за ръкописи, може би кражбата още нямаше да е открита.

— Значи разполагате с нещо.

— Да. С едно изрязано стъкло и… Хосе Луис се поколеба — …и с едно обаждане в Билбао от телефон на първия етаж в 4,59 часа сутринта.

— Часът на кражбата ли?

— Възможно е. Номерът е маркиран в „паметта“ на вътрешната централа и ние направихме вече съответната проверка. Смятаме, че това е фалшива следа.

— Така ли? И защо?

— Защото това е телефонът на един колеж, който по същото време естествено е бил затворен. Навярно си имаме работа с много добре екипирани професионалисти, фалшифицирали по електронен път номера, за да ни отведат до задънена улица.

— А може и да не е така.

След тази загадъчна реплика на Карлос полицаят едва не си разля кафето.

— Знаеш ли нещо по въпроса?

— Ами да кажем, че имам предчувствие.

Журналистът отвори бележника си на страницата за 14 април — датата, на която взе интервю от монахините в манастира „Консепсион“ в Агреда, и провери нещо в него.

— Хема, помниш ли каква следа ни дадоха сестрите в Агреда?

— Не бяха ли много?

— Да, да — съгласи се Карлос, продължавайки да търси в бележника си, — имам предвид една определена, много точна…

— Не знам.

— Ето! Хосе Луис, носиш ли мобилния си телефон?

Полицаят кимна, озадачен.

— А номера на този колеж в Билбао?

Той отново кимна и му показа един седемцифрен номер в блокчето си.

Карлос взе Моторолата на полицая и бързо набра номера. След низ от шумове се чу силен сигнал.