Хавиер Сиера - Синята дама

— Смятам, братя, че това е всичко засега — рече накрая. Трябва да премисля решението си.

И без повече коментари освободи събралите се. Но преди да напусне столовата, помоли отец Салас да остане с него. Трябваше да обсъдят нещо важно.

— Знаете ли вече как ще постъпите, отче? — Брат Хуан заговори много внимателно.

— Както предполагате, не съм сигурен кое е правилното решение в този случай… Не е едно и също да документираш някое дело на Богородица и да разследваш някаква измама, някакъв мираж или клопка.

— Не разбирам…

— Съвсем ясно е, отче Салас. Ако онова, дето се е явило на тези индианци, е Богородица, няма от какво да се боим. Небето ни е пратило голяма благодат и ще ни закриля, когато посетим района на Кивира. Но ако, както казва брат Бартоломе, няма такова чудо, може да попаднем в засада. Експедицията ни ще се раздели, ще изгубим връзка едни с други и усилията ни да покръстим всички хора в Ню Мексико ще се провалят.

— И какво ви кара да обмисляте така сериозно втората възможност?

— Ами… Самият Сакмо каза, нали? Тази жена е носела на кръста въже като нашите. Може да е бедна монахиня от Ордена на свети Франциск. Или някоя луда. Или това да е маскарад. Някаква клопка.

— А може би няма нищо такова. Не ви ли се струва, че спускането от небето и сияйното лице са неща, присъщи по-скоро на Дева Мария?

— Без съмнение, отче. Но при тази Синя дама липсва нещо характерно за появленията на Мария. Богородица се явява обикновено на отделни хора, а не на цели групи като хуманите. Спомнете си за апостол Яков, който вижда сам Дева Мария в Сарагоса, или за Хуан Диего и Девата от Гуадалупе. Колкото и голямо да било желанието на тогавашния архиепископ на Мексико — францисканеца Хуан де Сумарага, той не можал изобщо да го придружи и да види Богородица със собствените си очи.

— Но, братко Естебан! — възрази старецът. — Нима това е достатъчно, за да сметнем Синята дама за мирянка?

— Има и по-важна причина. Повярвайте. Но ако я споделя вас, трябва да я запазите в тайна.

Хуан де Салас се съгласи:

— Бъдете спокоен, отче.

— Вижте, освен, че ме предупредиха за слуховете за това свръхестествено покръстване, архиепископ Мансо и отец Бенавиде ми показаха и едно необикновено писмо. Беше изпратено от Испания, от един брат францисканец на име Себастиан Марсиля, който живее в Сория.

— Себастиан Марсиля ли? Познавате ли го?

Естебан де Переа тръсна глава:

— Не. Но в това писмо той съобщаваше на архиепископа на Мексико, че бил добре запознат с историята за следите от нашата вяра, открити сред индианците от района на Гран Кивира…

— Не разбирам. Но как един отец в Испания…?

— Нека ви обясня, отче. Инквизиторът продължи: — В това писмо брат Марсиля молеше нашия архиепископ да положи всички усилия и да провери от какво естество са тези следи и да разбере дали това не са появленията на една монахиня, известна в Испания с чудесата си…

— Появления ли? На някаква монахиня? — Смаян, отец Салас поглади голата си глава.

— Всъщност правилният термин е проекции, защото според Марсиля тази монахиня — от францискански манастир, разбира се — имала дарбата да се билокира. Тоест, можела да бъде видяна тук, без да напуска Испания.

— И коя е тя? Може би Мария Луиса от портрета?

— Не. Става въпрос за млада монахиня на име Мария Хесус де Агреда от един манастир в Сория.

— И какво чакате тогава? — подскочи отец Салас, въодушевен. — Щом имате тези данни, защо не изпратите малка група в Кивира да направи проучване? Двама братя са достатъчни, за да…

— Кои? — прекъсна го бързо отец Естебан.

— Ако смятате, че е уместно, сам се предлагам за доброволец. Мога да взема някой от братята послушници, брат Диего например, той е млад и силен и ще ми бъде чудесен помощник в пътуването. Заедно ще изпълним мисията за малко повече от месец.

— Нека помисля.

— Смятам, че това е най-доброто решение, отче — рече съвсем уверено старецът. — Говоря езика на индианците, познават ме от години и знам по-добре от всеки от вашите хора как се оцелява в пустинята. За мен не е трудно да отида с тях до селото им и после да се върна сам, избягвайки пътищата, по които дебнат апачите.

Инквизиторът седна.

— Мисля, че няма по-голяма сила от ентусиазма, нали? — промълви той.

— И от вярата, отче — съгласи се Салас.

— Така да бъде. Ще потеглите при следващото пълнолуние, през август. След десет дена. Обучете добре брат Диего и ми донесете колкото може по-бързо новини за тази Синя дама.