Хавиер Сиера - Синята дама

— А как някой може да се възползва от тази дарба, Мария?

— При някои от тези „полети“ сестра Мария Луиса е била бъркана с Дева Мария. Когато Светата инквизиция вижда ефекта, който тя предизвиква сред езическото население, се изхитря и я представя за Девата. Делото й помогнало за утвърждаването на католическия култ в много райони.

— Но това е невъзможно! — възрази Балди с все по-голямо недоверие.

— Да, отче. Възможно е. И точно тук влизате в играта и вие. Албърт Феръл взе думата:

— С времето някои хора като нас овладяха способността за раздвояване. Открихме, че билокациите са свързани с определен вид вибрации в музиката, и решихме да скрием това от Църквата. Замислихме план: ако направим тайната си обществено достояние, ще принудим Рим да се откаже да ни използва за своите цели. Да сложи край на преследването и на вековната измама.

— И постигнахте ли го?

Феръл не отговори на този въпрос.

— Първата ни крачка беше да предоставим тази техника на Робърт Монро, звукоинженера, за когото ви говорих в Рим. Той имаше някакво вродено предразположение към звездните пътувания и „отварянето на канали“, така че решихме да му помогнем. Помислихме, че ако Монро развие техниката на звездното пътуване, което е една от „ангелските“ ни способности, може би ще разбере, че човечеството е лъгано от векове с фалшивите появления, и ще се освободим.

— И защо избрахте точно него, а не някой друг?

— Десният темпорален лоб на мозъка му е много развит. Този лоб е „антената“ на мозъка ни, а неговата е наистина чувствителна. За нас не бе трудно да проникнем в сънищата му и да го насочим в желаната посока. Искахме човек от XX век да систематизира това, което отец Алонсо де Бенавидес бе отбелязал преди три века в полетата на Мемориала, който откраднахме от Националната библиотека.

— А защо го откраднахте?

Мария Коронел се приближи до отец Балди и го прониза с рентгеновия си поглед. Сърцето му отново се разтуптя силно.

— Първо искахме да го купим. Но предложението ни бе отхвърлено. Затуй решихме да го вземем за известно време. Този ръкопис не се даваше на никого за справка. На практика беше забранен. А искахме някой да го открие и да заговори за него. Но Църквата, чрез безбройните си пипала, винаги е пречела той да се появи на бял свят. За щастие не успя да го вземе и в Рим.

— Все още не разбирам намеренията ви — каза Балди, дишайки тежко. — Защо искате да се заговори за него?

— Искаме християнският свят да разбере, че го мамят. Че безбройните „появления на Девата“ са скалъпени, за да се държат в подчинение хора като нас.

— Всъщност го откраднахме — добави Феръл, — за да се появи на бял свят заедно с новината за Хроновизията и с усилията на INSCOM да създаде департамент по „звезден шпионаж“. Желанието ни е някой да събере цялата истина и да обясни, че Девата никога не е била в Ню Мексико. Че всъщност там са били монахини, ангели като нас, които са използвали точно определени техники, и че всичко това е заговор, за да се поддържа примитивната вяра, базирана на манипулацията.

— Някой ли? Но кой?

— Първо се опитахме да убедим Луиджи Корсо. Освен, че беше един от „евангелистите“ от вашия проект и бе добре запознат с постиженията в използването на звука за билокациите, „свети Матей“ беше и писател.

— Но той отказа — обясни Мария.

— И вие го убихте…

— Не, отче — възрази жената. — Бях при Корсо, преди да умре. Няколко часа го убеждавах, но напразно. Онази сутрин, много развълнуван, той реши да изостави проекта за Хроновизията. Позволи ми да копирам архива му и изпаднал в някакво помрачение, форматира твърдия диск пред очите ми.

— И после?

— После си тръгнах. Оставих го сам. Да реши дали да ни сътрудничи, или да продължи да служи на голямата лъжа, на която бе посветил живота си. И той реши да умре.

Балди сведе тъжно поглед.

— Мога ли да съм сигурен, че не сте го убили?

— Поне нямахме намерение да го правим — намеси се Феръл.

— Какво искате да кажете, доторе?

— Сигурно сте забелязали вече, че в наше присъствие нормалният сърдечен ритъм се нарушава, нали?

Балди се размърда, изненадан. Вярно беше: сърцето му биеше все така силно. И като се замисли малко, установи, че това ставаше винаги, когато се срещаше с Феръл.

— И така — продължи Феръл, — от аутопсията стана ясно, че Корсо страда от лека сърдечна недостатъчност. Нека го кажа по друг начин. Може би, след като Мария е била доста време с него, тази недостатъчност е предизвикала инфаркт. Инфарктът е болезнен и болката го е накарала да потърси помощ през прозореца, така е паднал, вече мъртъв.