Хавиер Сиера - Синята дама

Балдучи погледна Кормак накриво и измърмори нещо.

— Приказки! — възрази той. — Апостол Яков никога не е бил в Испания. Това е средновековен мит.

— Яков може и да не е бил, отче, но Девата е била. Така че през първите години от съществуването на нашата институция се е спорило много за това чудо и се стигнало до заключението, че е чудо на билокацията. По волята Божия Богородица се е раздвоила и се е явила на брега на Ебро, донасяйки един камък от Светите места, който и досега е там.

— И какво?

Кормак му повтори:

— Ако погледнете документите, следващите исторически появления са през XI век. След хиляда години!

Монсеньор Балдучи не разбираше. Той гледаше озадачено този списък с имена, дати и места. Все още не схващаше какво иска да каже префектът.

— От хилядната година нататък появленията на Девата се разпространяват като епидемия из цяла Европа. Никой не знаел какво точно става — а още по-малко Църквата, — докато папа Инокентий III не наредил да се направи сериозно проучване, с което се разкрило нещо невероятно. Нещо, което той решил да запази в тайна — предвид историческите последствия.

— Продължете, отец Кормак.

— Добре — пое си той дълбоко дъх. — Може би не помните този факт, но през 999 година Европа е била пред срив. Всички, дори папата, смятали, че светът ще свърши на 31 декември същата година, но нищо такова не се случва. Това обаче съвсем не обезсърчава вярващите, а предизвиква невиждан подем на вярата ни. Надеждите на енориашите за изкупление нарастват и монашеските ордени увеличават неимоверно числеността си. Много от тези нови духовници и монахини попадат изведнъж в един подреден свят, изпълнен с всякакви предизвикателства, и мистиците започват да се множат. Комисията на папа Инокентий констатирала пълно съвпадение между появленията на Девата и мистичните феномени, преживявани от някои монахини. Обикновено това били жени, които не само изпадали в дълбок транс, излъчвайки светлина, но се издигали над земята или потъвали в тежки епилептични припадъци.

— И защо това се е криело? — Присъстващите се усмихнаха на наивността на отец Балдучи.

— За бога, човече! Тази заблуда, че билокираните жени са Девата, не ни е вредяла. Нарасналата вяра в нашата Богородица през Средновековието довела до погребването на много култове, съществували преди християнството, и по-точно на езическите богини, и станала причина за построяването на катедрали и параклиси из цяла Европа. Там, където вярата била застрашена, се „измислял“ патронаж на Дева Мария. Но едва след известно време се постигнал контрол над раздвояването на някои монахини и се сложил ред във възникването на патронажи на Девата. Започнали сме да контролираме много строго тези мистички.

— Сложил се ред ли? — Балдучи не вярваше вече на ушите си. — Какво искате да кажете? Че Църквата сама е предизвиквала появленията на Девата ли?

— Да, Ваше преподобие. Било открито, че ако тези жени се подложат на определени музикални честоти, се стимулира транс, който довежда до билокирането им. Тази игра била опасна, защото монахините остарявали бързо, за няколко години психическото им състояние се влошавало и те не можели да бъдат използвани повече.

Монсеньор Балдучи погледна друг документ от досието, което им бяха раздали от канцеларията на Светата инквизиция. В него фигурираха имената на монахините, участвали в тази програма от XI до XIX век. Това беше скандално. Монахини като цистерцианката Алейди фон Шербек, която около 1250 година става известна с това, че килията й се изпълвала с ослепителна светлина, а в същото време тялото й се „появявало“ в Тулуза и в други райони на Югоизточна Франция; реформаторката от Ордена на света Клер — Колет дьо Корби, светица, която до смъртта си през 1447 година е била виждана край Лион, давайки повод за именуването на няколко църкви на Богородица на Светлината заради яркостта, с която се появявал образът й; сестра Каталина де Кристо — в Испания през 1590 година, сестра Магдалина дьо Сен Жозе — в Париж след един век, Мария Магдалина де Паци — през 1607 година в Италия… и така, повече от сто монахини.

— Но това означава организация, която да координира действията на много хора — обади се Балдучи, все по-удивен.

— Организацията е съществувала и това била малка група в Светата инквизиция — отвърна му любезно Джанкарло Орланди, главен директор на IOE, който до момента не се беше обаждал.

— И е действала безнаказано толкова векове, без да бъде разкрита?