Хавиер Сиера - Синята дама

Префектът на Светата инквизиция, доста навъсен човек, изчака гостите му да се настанят. След това с характерната за него тържественост обяви началото на съвета с бронзово звънче.

— Ваши Преосвещенства, Светата майка, Църквата, бе атакувана отвътре и Негово светейшество иска да се справим с този терористичен акт, преди да е станало твърде късно.

Кардиналите се спогледаха, някак изненадани. Никой не беше чувал от месеци и дума за саботажи, конспирации или заговори във Ватикана. Нещо повече, от атентата срещу папата, извършен от някакъв турски фанатик на площад „Свети Петър“, в Рим беше доста спокойно. Само монсеньор Рикардо Торес, шеф на Конгрегацията по делата на светците, се обади и поиска обяснение.

Префект Кормак, слаб мъж, спечелил си славата на суров човек, откакто през 1979 година папата му възложи да се справи с теологията на освобождението, изчака шепотът да стихне. Той гледаше кардиналите така, сякаш се готвеше да съобщи за някакво неизбежно бедствие.

— Все още не знаем нищо за отец Джузепе Балди, отвлечен тази седмица в Испания.

Той направи пауза. Прелатите отново започнаха да си шепнат.

— Изчезването му попречи не само на проекта за Хроновизията, но принуди тайните служби да разследват случая и да извадят наяве документи, с които, смятам, трябва да се запознаете незабавно.

Кормак хвърли поглед на залата и призова към тишина.

— В папките, които ви раздадохме — продължи той, — ще намерите документи, които ви моля да прегледате внимателно. Те са копирани за първи и единствен път заради този съвет. Били са пазени в бронираната камера на Тайния архив и се надявам да ги прегледате най-дискретно.

Папките — с пластмасови корици и със знамето на Ватиканската държава в жълто и бяло, за които говореше монсеньор Джоузеф Кормак — бяха отворени от всички с любопитство.

— Моля, погледнете първия документ — продължи домакинът.

— Ще видите една хронологическа таблица, в която са изброени някои от най-важните появления на Девата. Ако обърнете внимание, ще видите, че преди XI век е посочено едно-единствено посещение на Дева Мария — това при апостол Яков край река Ебро, в Испания, през четирийсета година.

— Ваше Преосвещенство…

Монсеньор Себастиано Балдучи, префект на Съвета по обществените въпроси на Църквата и най-възрастният кардинал сред събралите се, стана от мястото си и размаха заплашително тези копия.

— …Предполагам, че не сме повикани на такова важно събрание, за да обсъждаме стари факти за появления — каза той.

— Седнете, отец Балдучи! — кресна Кормак със зачервени очи.

— Знаете колко цени Негово светейшество култа към Божията майка и колко много е работил за укрепването му…

Всички мълчаха.

— И така, някой иска да извади на бял свят методите, които сме използвали, за да лансираме този култ, иска да засегне авторитета на нашата институция.

— Положението е тревожно, Ваши преподобия. — Станислав Шидив, секретар на папата и последният човек, видял Балди в Рим, взе думата, поглеждайки всеки от присъстващите с ледената гримаса на полски дървар. — По някакъв начин от Ватикана е изтекла информация за техниката, която използваме, за да предизвикваме появленията на нашата Дева.

— Методи? Техника? Може ли да знам за какво говорите?… упорстваше старият Балдучи, раздразнен.

— Монсеньор Балдучи, вие сте единственият в тази зала, който не е информиран по темата, която се обсъжда тази вечер — прекъсна го Кормак отново. — Но ще играете важна роля в опита ни да овладеем бурята, която се задава.

— Буря ли? Обяснете ми, моля.

— Ако погледнете отново документите, ще ви обясня нещо, което институцията ни държи в тайна от векове.

Джоузеф Кормак, който въпреки трийсетгодишния си стаж в Рим не бе успял да шлифова обноските си на свещеник от лошите квартали, изчака спокойно Балдучи да прегледа първия документ.

— Това, което четете, отче, е историята на първото появление на Девата. Ще я обобщя накратко: смята се, че Мария, загрижена за бавното евангелизиране на стара Испания, отива лично при Яков Стари край река Ебро, в града на Цезар.

— Това е легендата, която става причина за построяването на базиликата „Нуестра Сеньора дел Пилар“ в Сарагоса — уточни монсинъор Торес, единственият испанец, присъстващ на събранието, и отявлен поклонник на тази Дева.

— Въпросът е там, Ваши Преосвещенства, че това „посещение“ е станало, докато Девата е била още жива, преди успението й. И от него в Сарагоса остава един спомен — каменната колона, която и до днес се почита.