Хавиер Сиера - Синята дама

Мария извади от джоба на полата си верижка с лика на Исус, отпечатан върху кърпа. Платното на Вероника. Това бе изображението на една реликва, чието име всъщност е криптограма: Вероника не е име на жена, то идва от латинското vero icono, „истински образ“. Балди я гледаше съсредоточено.

— Вие сте учили история — продължи тя. — Знаете, че колоната на света Вероника е издигната по заповед на папата и в нея е скрита реликвата на Светия образ. В другите три колони, поддържащи купола на „Свети Петър“, се пазят черепът на свети Андрей, парченце от Кръста и стрелата, пронизала хълбока на Исус. Всички те са фалшиви реликви. Но Светият образ наистина е ликът на Христос, отпечатал се неизвестно как върху платното…

— Всички знаят тази история.

— Тамплиерите, които са построили тази църква — намеси се Феръл, — са знаели тайната и също са я запазили.

— Тайната ли?

— Точно това искам да ви обясня, отче. — Мария сияеше с красотата си. Затова ли Балди усети, че не му достига въздух? — Пръв Климент VII разбира през шестнайсети век, че платното на Вероника носи същия чудотворен отпечатък като памучното наметало на индианеца Хуан Диего в Мексико през 1531 година. Тогава не са знаели нищо за радиацията и било решено да нарекат тези две реликви AxstporuoirjTog (acheiropoietos) — гръцки термин, който означава „неръкотворни образи“.

— Искате да кажете, че вие пазите тайната на тези изображения?

— Не бързайте — предупреди го Мария. — Светата торинска плащаница, Светият образ и наметалото в Гуадалупе са от един произход. И трите отпечатъка са получени чрез радиацията, излъчвана от особен вид „внедрени“ същества, полухора, полубожества. Исус е един от тях. Но и ние сме от същия произход и продължаваме да крачим по Земята. И ние излъчваме енергията, оставила отпечатък по тези предмети, тя е същата като на снимката, която вие отидохте да вземете тази сутрин от участъка на sampietrini-те.

— Откъде знаете, че…?

— И стените имат уши, отче.

— И какво общо има това с мен?

— Много.

— А кой извърши атентата срещу колоната на света Вероника? — запита „евангелистът“, изнервен. — И защо?

— Успокойте се, отче. Враговете ни искаха да ни накарат да се появим. Искаха да ни задържат. Но не успяха.

— И кои са те? — настоя той.

— Онези, за които работите и които искат да ви отнемат проекта за Хроновизията. Не помните ли вече защо отидохте в Рим? — Погледът на Мария беше студен. — Нашите врагове са и ваши, отче Балди. Същите, които от векове преследват хора като Феръл и като мен, за да използват енергията ни.

Бенедиктинецът мълчеше.

Тогава Мария Коронел разказа на отец Балди една смайваща история. Това бе разказ за семейството и за произхода й. История, описана дори в книгата Битие, където се казва, че Божиите ангели се събрали с дъщерите на хората и така се родили същества хибриди. Деца полухора, полубожества. Човечеството обясни му тя — произлиза от това смесване и оттогава в някои семейства от време на време се раждат същества с необикновени способности, по-близки до ангелите, отколкото до биологичните си майки. Много от тях го откриват късно: енергията, която излъчват, може да смути живота на околните. Излъчват нещо като радиация, която може и да убива. Това е невидима сила, способна да ги превърне в чиста енергия и да ги накара да изживеят такива чудни неща като билокацията. Или дарбата за ясновидство. Или способността да проникват в психиката на нормалните хора и да я разстройват.

— Аз нося, отче — обясни му Мария, — фамилното име на едно от тези семейства. Сестра Мария Хесус де Агреда се е казвала всъщност Мария Коронел, като мен. Това е мирянското й име, преди да го смени, когато става монахиня. Тя умира, унищожена бавно от собствената си енергия. Но не е само тя: през XIV век друга жена, която се казвала Мария Коронел, е страдала от същите пристъпи. Тялото й, съвсем запазено, днес се намира в кралския манастир „Санта Инес“ в Севиля, а тя умира, преследвана от краля на Кастилия Педро ел Круел 35 35 Буквално Жестокия (исп.). Педро I, крал на Кастилия и Леон (1334—1369 г.). — Б. пр. .

— Казахте, че хората като вас са преследвани…

— Да. Римската църква откри много скоро потенциала, който имат съществата като нас, и реши да го използва.

— Да го използва?

— Да, отче — продължи Мария много сериозно. — Това стана например със сестра Мария Луиса де ла Асенсион, по-известна като „монахинята от Карион“, преживяла билокации в различни точки на света. И тя е била дъщеря на ангели, като нас. Била е в Асизи на гроба на свети Франциск; в Мадрид край умиращия Филип III; в Япония е подкрепяла францисканския мъченик отец Хуан де Сантамария в битките срещу неверниците; била е и при испанските кораби, завръщащи се от Америка, за да не бъдат нападани от английски пирати; забелязана е дори сред някои племена на запад от Ню Мексико, които е покръстила. И всичко това, без да напусне изобщо провинция Паленсия!