Хавиер Сиера - Синята дама

А що се отнася до Карлос Алберт, беше му забавно да мисли колко много синхронности го чакаха занапред. Беше сигурен, че журналистът, който бе привлякъл вниманието на неговия Орден на Светия образ, като задаваше неудобни въпроси за Хроновизията, щеше да си възвърне вярата. Поне в ангелите. Същото щеше да стане и с Дженифър Нарейди. Но най-много се радваше на това, че от този ден никой нямаше да използва братята му, за да заблуждава себеподобните си.

— Като ангелите ли казахте? — прошепна той шеговито на Кормак. — Да. Бунтовници.

Последната дума за историята на Синята дама все още не е казана. От три века състоянията на екстаз и билокациите на сестра Мария Хесус де Агреда, както и на други монахини от тази епоха, като сестра Мария Луиса де ла Асенсион — монахинята от Карион, — не са получили полагащото им се внимание в учебниците по история. Летописците предпочитат да изтъкват другите заслуги на монахинята от Агреда: истинската Синя дама е водела интензивен живот, посветен на литературата и на богата кореспонденция с най-изтъкнатите политически личности на времето си, сред които и кралят на Испания Филип IV.

Една от всичките й зрели творби ще й донесе безсмъртие: обемисто произведение в осем тома със заглавие Мистичният Божи град, написано — поне така е казала тогава — по изричното желание на Девата. В него тя разкрива живота на Богородица с такива подробности, че дори днес творбата й е в основата на дългометражни филми — като Страстите Христови на Мел Гибсън. За написването на тази книга сестра Мария Хесус посвещава седем години от живота си, през които продължават виденията й и срещите с ангели от плът и кръв. Заинтригуван от тези истории, малко след разпитите, проведени от отец Бенавидес, Филип IV пише за пръв път на монахинята. Това става през октомври 1631 година.

Подобно на своите предци, монархът решава да повери душевните си тайни на тази просветлена монахиня, чиито съвети му помагат дори за вземането на важни политически решения. Сестра Мария Хесус е утешавала неведнъж краля, служейки за „медиум“ между него и съпругата му — Исабел Бурбонска, след смъртта й или между краля и мъртвия му син — принц Балтасар Карлос, „изпратен“ според монахинята в чистилището.

През 1643 година сестра Мария Хесус изгаря оригинала на Мистичния Божи град и през 1655-а започва да го възстановява. Приживе тя изгаря много свои творби и по-специално онези, които се отнасят за периода на билокациите й в Ню Мексико, поради което ние, изследователите, сме изгубили много ценни следи, водещи към същността на тези преживявания. Но все пак някои от тях са спасени: като един текст, запазен в Националната библиотека в Мадрид (със сигнатура Ръкоп. 9354) и озаглавен Трактат за кръглата форма на Земята, в който тя описва нашата планета такава, каквато я вижда от небето.

Но от всички документи, в които се говори за това нейно приключение, най-важен без съмнение е Мемориала на Бенавидес. Първият от двата, отпечатан през 1630 година, има голяма стойност: това е първият исторически текст, в който са описани земите на Ню Мексико, и изучаването му днес е задължително в тамошните университети.

Колкото до другите теми, развити в романа, трябва да кажа, че правителството на Съединените щати наистина създаде лаборатория за „психошпиони“ във Форт Мийд, много, от които говорят открито от години, и то от първо лице, за преживяванията си в INSCOM. Много от показанията им послужиха за основа при написването на някои части от тази история. Както и проучванията на инженер Робърт Монро, починал през 1995 година, който даде своя принос за изясняване феномена на астралното пътуване в своите книги Journeys Out of the Body, Far Journeys и Ultimate journey 36 36 „Пътуване извън тялото“, „Далечни пътувания“, „Безкрайно пътуване“ (англ.). Б. пр. .

Проектът за Хроновизия също е реален. Всъщност в началото на деветдесетте години аз интервюирах във Венеция един бенедиктински свещеник, участвал в някои експерименти, за да „види“ и дори да „фотографира“ миналото. Този духовник — специалист по преполифония — се казваше Пелегрино Ернети и почина през 1994 година. В краткото интервю, което взех от него в манастира „Сан Джорджо Маджоре“ във Венеция, той ми каза само, че Пий XII е класифицирал тези проучвания като строго секретни. Както изглежда, папата е сметнал, че масовото им разпространяване би променило хода на историята ни. И Ернети, верен на своя папа, отнася тази тайна в гроба.