Хавиер Сиера - Синята дама

Переа, брат Естебан де (с. 1585–1638 г.). Францискански духовник, роден във Вилянуева дел Фресно (Бадахос), на границата с Португалия. Произхожда от знатно семейство, което му позволява да се издигне бързо в църковната йерархия. В началото на XVII век отговаря за установяването на Инквизицията в Ню Мексико, където става отец пазител през 1629 година.

Порас, брат Франсиско де (? — 1633 г.). Францискански мисионер, който през август 1629 година основава мисията в Сан Бернардино, в земите на племето хопи. В това пътуване го придружават братята Андрес Гутиерес, Кристобал де ла Консепсион и Франсиско де Сан Буенавентура. Умира, отровен от „знахарите“ от мисията „Аватови“, на 28 юни 1633 година.

Салас, брат Хуан де (? — с. 1650 г.) — Францискански мисионер, родом от Саламанка. През 1622 година основава мисията „Сан Антонио“ в едно селище в Ню Мексико, наречено днес Ислета Пуебло. Самият той я управлява до идването на отец Естебан де Переа през юли 1629 година, който му нарежда да отиде в Гран Кивира и да проучи появленията на Синята дама.

Tope, брат Андрес де ла (? — 1647 г.). Роден в Бургос, той е първият изповедник на сестра Мария де Агреда в продължение на 24 години, и то „полагайки доста усилия“, по собствените му думи. Филип IV е искал да го направи епископ, но той се отказва от тази привилегия, за да бъде близо до монахинята. Прекарва последните години от живота си в манастира „Сан Хулиан“ в Агреда.

Филип IV, крал на Испания (1605–1665 г.). При управлението на този монарх се извършват билокациите на сестра Мария Хесус де Агреда в Америка. През юли 1643 година самият Филип IV посещава манастира край планината Монкайо, в Сория, и се среща за първи път със Синята дама. Шест дни по-късно двамата започват да водят кореспонденция, която ще продължи до 1665 година. Няма точни данни за това, но навярно благодарение на краля францисканците успяват да идентифицират Синята дама, описана от индианците от Ню Мексико, като монахинята от Агреда. По негова заповед през 1630 година е отпечатан и Мемориалът на отец Бенавидес в Кралската печатница в Мадрид. Филип IV е уважавал много сестра Мария Хесус де Агреда и писмата, които й е писал, говорят много повече за личността на монарха от всеки друг документ от епохата.

Откъс от Мемориала, написан от брат Алонсо де Бенавидес за Филип IV и издаден от Кралската печатница в Мадрид през 1630 година, в който се говори за появленията на Синята дама. Това е първият исторически документ, отразил невероятната роля на една „млада и красива жена“ в покръстването на Ню Мексико.

И напускайки тази западна част, като се тръгне от град Санта Фе, център на ново Мексико, намиращ се на 37 градуса, и се мине през земята на племето апачи, на повече от сто и дванайсет левги на изток, се стига до племето на хуманите, което заслужава да бъде споменато заради чудото на покръстването му. Преди години един духовник на име брат Хуан де Салас тръгнал да покръства индианците томпирос и салинерос, където са най-големите солници на света, граничещи в тази част с тези на хуманите: те водели война и като отишъл отец брат Хуан де Салас при племето салинерос, хуманите казали, че човек, който отива при бедните, е добър, така отецът им се понравил и те го помолили да отиде да живее при тях и всяка година ходели при него, но той бил зает с християните, защото знаел езика и бил много добър посланик, а нямало достатъчно духовници и той говорил с хуманите, които поискали от него, докато Господ прати повече отци, както миналата 29-а година, когато Ваше Величество нареди на вицекраля на Нова Испания да ни прати трийсет духовници, водени от отец Естебан де Переа, който беше Пазител, така пратихме после споменатия отец и още други, сред които отец Диего Лопес, водени от самите индианци; и преди да тръгнат, попитахме индианците да ни кажат защо искат толкова да ги покръстим и духовниците да им проповядват? А те отговориха, че една жена — като онази, дето беше нарисувана там (това беше образът на майка Луиса де Карион), говорила на всеки от тях на неговия език да отидат да повикат отците да ги просветят и покръстят и да не се помайват; и че жената, която им проповядвала, била облечена точно като онази, която била нарисувана там, но лицето й не било същото, а нежно, защото била млада и красива: и винаги, когато идвали отново индианци от тези племена и виждали образа, говорели помежду си и казвали, че дрехата била същата, но лицето — не защото лицето на жената, която им проповядвала, било младо и красиво.