Хавиер Сиера - Синята дама

Така че този роман е резултат от преплитането на отделни нишки, на които попаднах в проучванията си на легендата за Синята дама, днес много известна в югоизточната част на Съединените щати, но практически неизвестна в Испания. Но той е плод и на страстта ми към тайната на „полетите“ във времето и пространството и на синхронностите. Нишки, които, свързани по подходящ начин, ми дадоха възможност да стигна поне за себе си до една истина: че на този свят нищо не е случайно. Дори това, че тази книга е попаднала в твоите ръце, читателю.

Тази книга е написана в памет на хората, които през 1629 година се впускат в проучването на суровите земи на Ню Мексико и занасят там първите ценности на Стария свят. Експедицията е включвала дванайсет войници, деветнайсет свещеници и дванайсет братя послушници. Групата е водена от брат Естсбан де Переа, но имената на тези храбри носители на вярата остават неизвестни. Затова искам да поправя тази огромна несправедливост. И смятам, че е дошъл моментът да споменем Антонио де Артеага, Франсиско де Асебедо, Кристобал де ла Консепсион, Агустин де Куеляр, Роке де Фигередо, Диего де ла Фуенте, Мартинес Гонсалес, Андрес Гутиерес, Франсиско де ла Мадре де Диос, Томас Мансо, Франсиско Муньос, Франсиско де Порас, Хуан Рамирес, Бартоломе Ромеро, Франсиско де Сан Буенавентура, Гарсия де Сан Франсиско и Диего де Сан Лукас. Имената им се споменават в различни документи и летописи, които никой не чете, но ако не беше техният подвиг, тази книга никога нямаше да бъде написана. Дано тя съживи сега спомена за тях.

Разбира се, музата, вдъхновила тази книга, е самата Синя дама, на чийто път се озовах на 14 април 1991 година, сред силния снеговалеж, за който се разказва в тези страници. Сигурен съм, че по някакъв начин тя ме е насочила и към такива способни хора — като Каролин Рейди, Джудит Кър и моята любима издателка Джоана Кастильо от Атрия Букс. Благодарение на последната се отдадох на тежката задача да преработя този ръкопис, който почти десет години чакаше своя час.

Зад тази творба стоят още много имена. Например тези на Том и Илейн Колчи — моите агенти в Съединените щати, които прегледаха внимателно всяка страница и предложиха находчиви варианти за клопките, в които сам бях попаднал. Както и името на Антония Кериган и нейния екип от литературната ми агенция в Барселона, чийто ентусиазъм и успешна работа бяха вдъхновени от „синята сила“ на тези страници. И двата екипа — в Америка и в Европа — извършиха чудо, като ме свързаха с почти същия екип, който лансира Тайната вечеря в Съединените щати, и по-специално с такива находчиви личности — като Майкъл Селек, Сю Флеминг, Карин Луис-Джойс и Кристин Дюплесис от маркетинга и Катлийн Смит и Дейвид Браун от безценния рекламен отдел. Длъжник съм и на Нанси Клемънтс, Гари Урда и Дина д’Алесандро. Както и на Сибил Пинкъс, Изолде Сабер и Нанси Инглис, която беше много взискателна към мен. На всички тях — благодаря. Благодаря и на майсторите на детайла Ейми Таненбаум от Ню Йорк и Давид Гомбау, моя уебмастър в Мадрид.

През седемте години на проучвания за тази книга ми помогнаха много и Висенте Парис, който се впусна заедно с мен по следите на Синята дама в Америка; майорът от авиацията Хуан Сол, винаги готов да провери дребните детайли и техническите термини, и Ракел Менес от Националната библиотека в Мадрид, която извади от фондовете текстове, които не съм и мечтал, че ще видя. На професор Кларк Колахан от Уала-Уала Юнивърсити във Вашингтон, на отец Антонио Мария Артола, професор по Светите писания във Факултета по теология на Университета в Деусто, и на Антонио Пинеро, преподавател по филология на Новия завет в университета „Компутенсе“ в Мадрид, дължа благодарност за вдъхновението и доброто чувство. Както и на журналистката Палома Гомес Бореро, с трийсетгодишен стаж на кореспондент в Рим и Ватикана зад гърба си, която бе въодушевена от тази дама от деня, в който й заговорих за нея.

И нека читателят ми позволи да запазя в тайна имената на много други, които не споменавам тук. Те бяха като ангели за автора, а вече знаем, че трябва да оставим ангелите да летят на свобода.

Много са историческите личности, получили заслужено място в тази творба. Тук давам кратка биография на най-важните от тях, защото съм сигурен, че те ще събудят интереса на онези читатели, които вече подозират, че Синята дама е много повече от роман.