— Да — добави Дюлак. — Бедният Дьони. Защото това е било само началото на неговата голгота. Разкъсван между растящия страх да не го разкрият и неподправената тъга от смъртта на Диана, той загубил ума и дума. Правилно бях преценил, че не симулира нервна депресия, но не бях открил точната причина за нея. Междувременно, Вотан, вашият мозък функционирал блестящо. За да объркате окончателно следите, сте решили да ме убедите, че вие сте прицелната точка и че са убили Диана само за да ви засегнат. Във вторник вечерта сте убедили жена си да ви придружи до механата. От прозорците на вашата кухня има много добър изглед към моста Сен Мартен, Терез е превъзходен стрелец и на тавана си притежавате едно много точно оръжие, което не знаете, че съм видял. Точно когато сте минали под светлината на един уличен фенер, Терез стреляла и ви ранила леко по рамото. Огромен, безумен риск, достоен за вашата лудост и за хазартния вкус на двама ви. Но за Дьони това било прекалено: нервите му не издържали. През нощта той се обесил.
— Искате да кажете, че смъртта на Дьони наистина е самоубийство? — прекъсна го Лоазо.
— Но това е очевидно! Единственият изход, който му е останал! И тук, Вотан, сте започнали да действувате подло. В чантата на Диана сте били намерили прощалното писмо, което Дьони написал преди три години. Отново сте опитали вторичния блъф. Поставили сте до тялото на Дьони тази бележка, която намеква за самоубийство. Всъщност, надявали сте се, че ще я подложим на експертиза и ще научим, че датира от преди три години, което ще ни накара да заключим в полза на убийството! Защото, ако решим, че е самоубийство, можем да отгатнем какви са реалните подбуди за това самоубийство.
— Нима мислите, че смъртта на сина ми, на моя единствен син ме е оставила безучастен? — попита великанът с достойнство.
— Това обаче не ви попречи да я използувате — упрекна го Дюлак.
— Не е вярно — каза един глас. — Идеята беше моя. Баща ми няма нищо общо с нея.
Терез се беше изправила пред полицая. Една предизвикателна и жестока Терез. Никакво съжаление, нито в погледа й, нито в гласа. Колко наивен е бил!
— Вие ли сложихте писмата на Жак на тавана? — попита той.
— Да. До вчера не знаех за измяната на Жак и Едвиж. Но вчера, обхваната от прозрение, прерових стаята на мащехата си. Намерих писмата. Тогава помислих да ги използувам срещу нея и срещу Жак.
— За да бъдат арестувани те вместо вас? — попита горчиво Дюлак.
— Това щеше да бъде справедливо — каза диво младото момиче.
— Справедливо! Защо?
— Те измениха на фамилията Грюн!
— Накарахте ме да преживея много жестоки моменти, господин Дюлак — рече Едвиж.
— Знам, госпожо. Повярвайте, че не ме ръководеше единствено желанието за личен реванш. Подиграха се с мен, със самолюбието ми и с чувствата ми. Помислиха, че са ме заблудили. Но преди това бяха извършили нещо още по-лошо.
— Какво?
— Бяха ви затворили в клетка. Нима не го знаехте?
— Знаех го — каза тя.
— Аз отворих вратата на клетката. Литнете на воля, госпожо.
— Ще го направя. Благодаря ви, господин Дюлак.
„Хубавото в нашата професия е — каза Холц, — че пътят е ясно очертан. Съществуват правила и ние ги прилагаме. Няма място за скрупули, нито за драми на съзнанието. Мене това ми харесва.“
Дюлак не отговори. Той мислеше за Терез.
© Жакмар — Сенекал
© 1981 Нина Венова, превод от френски
Сканиране: ? (безмонитор)
Разпознаване и редакция: ira999, 2009
Последна редакция: Alegria, 2009
Издание:
Веркор, Емар, Жакмар — Сенекал
Френски повести
Партиздат, София, 1981
Редактори: Катя Топчиева (1), Бояна Петрова (2), Мариана Неделчева (3)
Художник: Александър Хачатурян
Художествен редактор: Тотю Данов
Технически редактор: Ронка Кръстанова
Коректор: Нина Велчева
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14795]
Последна редакция: 2009-12-27 11:40:00
Название на стария квартал в Страсбург, букв. Малката Франция (фр.). — Бел.прев.
Изкуствени укрепления (фр.). — Бел.прев.
Билкарска, Дантелна, Монетна (фр.). — Бел.прев.
Непреводима игра на думи (фр.). — пиле и ченге (apro) — Бел.прев.