Жакмар — Сенекал - Престъплението в къщата на Грюн

Наистина, влязоха двама полицаи, които оставиха оръжието на бюрото.

— Хубав механизъм — каза Дюлак. — Е, Холц? Това не ви ли подсказва нещо?

— Бога ми, шефе… Нямам вашите способности на ясновидец! Но все пак има нещо, което сигурно не сте предвидили!

— Друг театрален ефект? — попита Дюлак.

— И то какъв! Става дума за бележката. За прощалните думи, оставени от Дьони…

— Те не са от ръката му?

— Точно обратното, шефе. Графолозите са категорични, както впрочем и Грюнови. Само че химиците също са категорични.

— И какво казват те?

— Че бележката е най-малко от преди три години!

Дюлак не отговори нищо. Холц настоя:

— Все пак това малко обърква предположенията ви, нали?

— Не чак толкова, Холц.

— Очаквали сте подобно нещо?

— Опасявах се.

— Но давате ли си сметка какво означава това: Дьони Грюн не се е самоубил, шефе. Той е бил убит!

— Наистина, това е изводът, който се налага, Холц.

— Не разбирам едно: откъде се е взела тази бележка. Защото не може да има грешка, тя е написана от Дьони Грюн!

— Аз ще ви кажа откъде се е взела. Тази сутрин разговарях по телефона с Ноел Лоазо и му зададох няколко въпроса. Можете ли да си представите, че през нощта, когато е видял Диана да напуска презглава дома си, тя е била с чантата си.

— И какво от това?

— Когато откриха тялото, чантата беше изчезнала!

— Наистина, шефе. Но това е подробност. Течението може да я е отнесло.

— Не вярвам. Убиецът я е взел. И знаете ли какво е намерил в чантата?

— Не, шефе.

— Намерил е това прощално писмо, което Дьони написал на Диана преди три години, когато са били скарани. Прощалното писмо, за което ми говори Рьоне Блиц и което никога не е напускало чантата на Диана. И знаете ли, Холц, какво е пишел Дьони на Диана по онова време?

— Не, шефе.

— Писмото започвало с думите: „Диана, скъпа. Не мога повече. Сбогом. Моля за прошка.“

— По дяволите!

— Да, Холц. После писмото продължавало в същия тон. Убиецът е трябвало само да изреже интересуващите го думи, за да бъде пълна измамата: в очите на всички Дьони Грюн просто се е самоубил, оставяйки тази бележка, за да ни убеди в това.

— Да, но си е правил сметките без експертите — каза Холц. — Във всеки случай това е отвратително!

— Да — рече Дюлак. — Наистина е отвратително. Впрочем, Холц, не планирайте нищо за утре вечер. Имаме излизане.

— Двамата ли, шефе?

— Да. Утре е четвъртък. И сме поканени на кръжока на Вотан Грюн.

Никога не е имало толкова народ на кръжока в къщата на Грюн. И никога този кръжок не е бил толкова необикновен.

Отначало не разбраха: цял Страсбург говореше само за убийството на Дьони и за бездънното отчаяние на Вотан, а в сряда след обед и в четвъртък сутрин Едвиж и Терез призоваха всички членове на кръжока по телефона или чрез телеграма да дойдат на сбирката както обикновено.

После започнаха да отгатват какво се подготвя: разбира се, поканата идваше не от Грюнови, а от Дюлак. Развръзката наближаваше. И тази хипотеза се превърна в увереност, когато редовните посетители на сбирките в четвъртък вечер видяха, че броят им се е увеличил с необичайното присъствие на Ноел Лоазо, Рьоне Блиц, Жак Шефер, Шарл Фелдман, Франсоа Берте и най-вече, най-вече на пастора Мартин Мишлон и неговата съпруга.

Но най-много обърка и възбуди духовете трагичното и впечатляващо мълчаливо присъствие на великана Грюн. Лицето му беше затворено и безстрастно. Изглежда, вече нищо не го вълнуваше. И пред това искрено отчаяние, пред това безмълвие, в което нямаше нищо изкуствено, пред дрехите от черно кадифе, които беше облякъл не за показност, а от чиста любов по изгубения син, всеки разбра, че нещастието бе смъкнало маската на комедиант и на фалшиво величие от последния Грюн и го бе издигнало до истинското величие.

След като всички влязоха и насядаха — инспектор Холц се разположи близо до вратата — Дюлак, единствен останал прав в средата на магазина, почувствува, че го залива вълна от гордост, похвалните му усилия се бяха увенчали с успех. Сигурен в себе си, той не поглеждаше към Терез, но усещаше цялото внимание на младото момиче върху себе си и това не на последно място го караше да се чувствува горд, когато започна речта си със следните думи:

— Госпожи и господа, помолих нашия приятел Вотан Грюн въпреки жестокия траур, който го порази два пъти, да ни събере тук тази вечер. Точно преди седмица Диана Паские беше намерена мъртва, убита при тайнствени обстоятелства, които ни поставиха пред разрешаването на една загадка. Цяла седмица аз напредвах в мрака, като поставях жалони слепешката. Днес тези жалони дадоха плодове.