Жакмар — Сенекал - Престъплението в къщата на Грюн

— Само че щом Диана е спяла, това е невъзможно — забеляза Лоазо. — И все пак съвсем ясно различих гласовете.

— Нали казахте, че двамата млади често се карали?

— Да, вярно е.

— А в деня, когато заедно влязохме у Дьони, нима нямах възможност да се възхитя на хубавата стереоуредба и на магнитофона му?

— Разбрах! — каза Холц.

— И аз също — рече Лоазо.

— Можете да си представите, че и аз. Това, което сте чули, господин Лоазо, е бил записът на една предишна кавга.

— Каква наглост!

— Междувременно кръжокът завършил, Терез помогнала малко на Едвиж, след това скрила дрехите си в стаята на първия етаж. После по бельо и без да вдига никакъв шум с босите си крака по каменното стълбище се добрала до втория и влязла при брат си, който я чакал. Като добра актриса — да не забравяме, че това е професията й — тя бързо навлякла дрехите на Диана, перуката, грабнала чантата и тъй като записът свършил, излязла, като затръшнала вратата и хукнала надолу по стълбите, без да пали лампата. Както и се надявали съучастниците, вие сте отворили вратата си и сте забелязали познатия силует. И после ще се кълнете, че Диана Паские е излязла жива малко преди единадесет часа. Докато в действителност фалшивата Диана се прибрала на втория етаж, преоблякла се и приела отново външността на Терез, после се затичала към механата, където пристигнала бързо, но леко задъхана. Затова метр д’отелът е помислил, че е развълнувана. А всъщност тя току-що била тичала.

Тук свършила ролята на Терез и започнала тази на Дьони. Той влязъл при вас, за да ви довери нещастията си и да си осигури алиби; в един часа, под претекст да ви донесе писмото, той прекарал в дома си няколко много кратки мига. Но все пак те му били достатъчни, за да удави Диана в предварително напълнената вана. След това се върнал у вас и останал там достатъчно дълго, та часът на смъртта, както щял да бъде определен от аутопсията, да е минал отдавна.

Край на второ действие. Тримата Грюн се върнали от механата. Едвиж заспала бързо и нямало да чуе нищо: мъжът й я опил със сънотворно в Механата на тъкачите. Спомнете си: тя заяви, че просто заспивала права и бързала да си легне. Малко след три часа Вотан се качил по чорапи у Дьони. Двамата облекли тялото с дрехите, използувани от Терез. Но тук всичко се объркало. Дьони признал на баща си, че изгубил самообладание и стиснал прекалено силно. Вотан проклел нервите на сина си. Така се бил надявал, че заключението ще бъде: самоубийство поради депресия! Какво щяло да стане, ако при аутопсията открият следи по врата на мъртвата? Отгатнах това, като си припомних горчивината, с която Вотан ми каза в събота сутрин: „Ако някога уловите убиеца, то ще е заради тази грешка.“ В този момент той е мислел за сина си. Този син, който не съумял да се покаже на висота.

Но какво да се прави! Било прекалено късно. И планът трябвало да бъде доведен докрай. Вотан натоварил Диана на раменете си и крадешком отишъл да я хвърли в Ил. Дьони и Терез си легнали, но той останал да бодърствува. През капаците на прозорците видял как госпожа Дикбаух открила тялото и вдигнала на крак квартала. След това забелязал, че всички тези добри люде се отправили към кръчмата на Гребер. Тогава го осенила гениална идея: ако намерят Диана на това място, тоест на две крачки от къщата на Грюн, и открият следите по шията й, ще стане ясно, че е убийство, и подозренията веднага ще се насочат към семейство Грюн. Затова този железен човек решил да опита един изключителен вторичен блъф: излязъл, измъкнал Диана от реката и я внесъл в собственото си ателие! Когато отново открият тялото и двадесетината свидетели потвърдят, че са го видели в Ил, щяло да стане очевидно, че някоя зложелателна личност иска да обвини семейство Грюн. За да обърка окончателно следите, Вотан извършил предварително замислената автокражба. След това се качил да си легне и когато аз звъннах на вратата му, много успешно се престори на полузаспал: наистина бе прекарал една безсънна нощ, при това най-изтощителната в живота му!

Дюлак млъкна. Отново тишина. Всички свидетели на сцената гледаха вледенени от ужас грандиозния и безмилостен убиец, облечения в черно великан. Той упорито мълчеше.

— Добре ли възстанових фактите, Грюн? — попита Дюлак.

— Превъзходно, скъпи приятелю. И от толкова нищожни улики — отговори любезно подвързвачът. — Само една малка грешка в обяснението ви: не беше предвидено Дьони да се връща в апартамента си, било и за секунда. Всъщност Диана беше прикована към дъното с гири — сигурно сте ги видели на тавана — и едва отвореният кран трябваше да напълни ваната след цели два часа, предизвиквайки по този начин смърт със закъснение. Но нервите на Дьони не издържали: той искал да провери дали всичко върви добре. Затова се прибрал и в желанието си да ускори нещата, стиснал Диана за шията, оставяйки следи, невидими с просто око, но които доказваха убийството. Бедният Дьони.