Жакмар — Сенекал - Престъплението в къщата на Грюн

— Вижте какво, малката, няма смисъл да увъртате — рече Дюлак почти мило. — Казах ви, че в събота сутринта оглеждах тавана. Казах ви, че писмата на Жак още ги нямаше там. Но сигурно си спомняте, че затова пък пушката с оптичен мерник беше там.

— Оръжието, с което е стреляно срещу баща ми?

— Същото.

— Та аз откъде да предположа? Всеки би могъл да вземе пушката.

— От собствения ви таван?

— Тогава да кажем: който и да е от къщата.

— Не, Терез. Това сте вие.

— Докажете го!

— Давате ли си сметка, Дюлак, че в момента обвинявате дъщеря ми, собствената ми дъщеря, че е стреляла срещу мен?

— Защо не! Вие двамата не се разбирате чак толкова добре! Не, Терез, не. Добре изиграно беше, но изгубихте. Ако не се бях качвал на този таван… но аз се качих. Това е съдбата. Може би брат ви щеше да ни чуе, Холц, Лоазо и мен, когато спуснахме стълбата. Но той слушаше „Рейнско злато“ и музиката заглушаваше всички шумове.

— И какво, ако ви беше чул? — попита Терез.

— Щеше да ви предупреди. Вас, своята съучастничка.

— Съучастничка!

— Разбира се. Защото брат ви уби Диана, нали, Терез?

Дълго мълчание последва тези думи.

— Вие сте луд, Дюлак! — изръмжа внезапно Лоазо. — Дьони фактически не се е отделял от мен през нощта. Или и мен също ще ме обвините в съучастничество?

— Ни най-малко, скъпи ми Лоазо. Но вие, както и аз, станахте жертва на много сръчен илюзионистичен номер. Номер, изигран от Дьони Грюн с партньорка Терез. Една малка фраза във вашето показание, невинна и привидно съвсем обикновена, съдържаше ключа към загадката. Вие най-чистосърдечно заявихте, че Дьони не се е отделял от вас цялата нощ. А това не е абсолютно точно. Защото вие ми казахте също — цитирам по памет: „Той поиска да ми покаже едно писмо, което Диана му връчила…“ и т.н. А предполагам, че Дьони не е носил това писмо със себе си.

— Не, разбира се. Той отиде да го вземе от апартамента си.

— Значи, в този момент той се е отделил от вас.

— Но само за две минути, скъпи ми Дюлак! Може би три, не повече. Той не е имал време за три минути да слезе два етажа, да изтича до брега на Ил, за да пресрещне Диана, да я удави и после да се изкачи отново при мен, без да е задъхан и без капчица пот!

— Защото приемаме за сигурно, че Диана е удавена в Ил.

— Нима не е така?

— Очевидно, не.

— Но тогава къде са я удавили?

— В дома й. В собствената й вана!

— В собствената й вана!

— Това е едничкото разрешение — рече Дюлак, докато около него езиците на зрителите заработиха чевръсто.

За миг Лоазо сякаш беше разколебан, после внезапно се провикна уверено:

— Но не! Не е възможно! Когато Дьони отиде да вземе писмото, беше един часът сутринта.

— Това съвпада точно с часа на смъртта, установен от аутопсията.

— Но в един часа сутринта Диана отдавна си беше отишла!

— В колко часа я видяхте да си тръгва?

— Веднага след кавгата с Дьони, казах ви.

— Малко преди единадесет?

— Да.

— Гледай ти, какво съвпадение! Това е точно часът, в който госпожица Терез се обадила по телефона, или по точно не се е обадила по телефона в Колмар.

Лоазо замълча. Гледаше Терез и нещо проблесна в съзнанието му.

— По дяволите! Искате да кажете…

— Но да, Лоазо. Тази, която сте видели, не е била Диана. Това е била Терез, с червена перука и облечена в дрехите на Диана!

— А тогава къде е била Диана?

— У дома. Упоена с приспивателно.

— Приспана от кого?

— От самата Терез, когато се качила да я види към десет часа! Спорът между нея и баща й за ангажираното изкуство не е целел друго, освен да позволи на Терез да се качи да изпие по чашка с Диана и да я упои скришом.

— Искате да кажете — попита Вотан Грюн, — че дъщеря ми е предизвикала този спор нарочно?

— Точно това казвам.

— И че един вид тя си е играла с мен.

— О, този път не намеквам нищо подобно. Наистина е била разиграна комедия, но от двама души.

— Което означава? — попита Вотан.

— Но, скъпи ми Грюн, че мозъкът на тази машинация сте вие. Не може да бъде друг! Именно вие сте замислили, комбинирали, хронометрирали всичко! При това гениално! Гениално и все пак с дъщеря ви като съучастничка и със сина ви като изпълнител.

— Възможно ли е, господин Дюлак? — заекна Едвиж умолително. — Възможно ли е?

— Уви, да, госпожо. Изслушайте ме, ще ви обясня всичко. Преди малко ви казах, че забелязах противоречие между показанията на Жак Шефер и Рьоне Блиц. Но то не беше единственото. Далеч не! И това ме изведе на правия път. Например: обрисуваха ми Дьони Грюн като голям пуританин, като строго морален човек, а в същото време ме убеждаваха, че той е отказвал да се ожени за Диана. Второ противоречие: Едвиж, Жак, Рьоне, всички тези, които са познавали добре Диана, заявиха, че не Дьони, а тя се е противопоставяла на женитбата. А кой поддържаше противното? Тримата Грюн, бащата, синът и дъщерята. Наистина и други ми казаха същото, като например Агат дьо Пощаузенд, но тя е познавала слабо Диана и само повтаряше официалната версия на тримата Грюн! Третото и последно противоречие; навсякъде ме убеждаваха, че бащата и децата му не се разбират, че непрекъснато се карали. Но Едвиж, която очевидно знае какво говори, Едвиж ми обясни, че това е само една игра, една комедия, че всъщност тримата Грюн се разбират като халваджия и бозаджия. И аз ще ви докажа, че Едвиж казва истината! Чия страна взема Терез по време на разцеплението в кръжока? Тази на бунтарите, чиито идеи афишира? Съвсем не. Страната на баща си.