Жакмар — Сенекал - Престъплението в къщата на Грюн

— Благодаря и на двама ви за тези сведения — каза Дюлак, като се изправи. — Семейството ви и вие самият, господин Грюн, можете да разчитате на нашето старание. Ще ни заведете ли у вас, Лоазо? — добави инспекторът по адрес на стария човек.

— С голямо удоволствие.

Миг по-късно Дьони Грюн отново беше със скъпия си Вагнер, а тримата полицаи бяха удобно разположени в кокетната гарсониера на Ноел Лоазо. Последният предложи освежителни напитки и цигари и тримата се заеха да споделят впечатленията си.

— С една дума — поде Дюлак, — вие сте доста близък с цялото семейство?

— Близък е силно казано — възпротиви се Ноел Лоазо. — Грюнови просто ми дават под наем тази гарсониера и аз поддържам с тях отлични добросъседски отношения.

— Мога ли да ви попитам какво мислите в едри щрихи за всеки един от тях?

— Сигурно същото, каквото и вие самият. Защото не е необходимо да бъдеш голям психолог или да ги познаваш отдавна, за да си съставиш мнение. Вотан с едрата си фигура доминира над цялото семейство както физически, така и психически. Той е богата и автентична личност, артист, бих казал дори, творец с истински талант. Обича да се показва властен, но това е придружено от значителна доза добро настроение, все едно желязна ръка в кадифена ръкавица. Отрицателните страни на неговия характер: егоцентризъм и определени наклонности към мегаломания.

— Според вас — попита Дюлак — какви са били истинските причини Едвиж да се омъжи за Грюн?

— Напълно е възможно Едвиж просто да е направила брак по любов. Това ще бъде лицето на медала. Що се отнася до обратната страна, ще ви изненадам, но това е може би богатството на Грюн. Но клетката си е клетка, дори и позлатена. Понякога една млада двадесет и пет годишна жена, колкото и зряла да е тя, се развива по-пълно в една мансарда, отколкото в дворец.

— Това, което казвате, доста точно отговаря на преценката на Терез.

— А, Терез! Ето ви друг образ! Точен портрет на бащата във физическо и морално отношение.

— Да — съгласи се Дюлак. — И при това е доста красива.

— А, забелязахте ли го вече? — попита възрастният пенсионер, а присмехулните му очи сякаш дебнеха инспектора. — Остава братът. И той е истински Грюн, независимо от това какво мисли за него баща му. Притежава гордост, талант и съвсем не е загубен.

Холц и Дюлак размислиха няколко минути върху думите му. После Дюлак най-неочаквано попита:

— Тогава, господин Лоазо? Кой?

Затруднен, Лоазо най-напред се престори, че не разбира:

— Кой какво?

— Кой е убиецът?

Последва кратко мълчание, накрая Лоазо каза:

— Това зависи от изходната позиция, която ще си изберете. Можете да се съсредоточите върху изучаване на психологията, а можете да тръгнете в разсъжденията си и от алибитата. Собственият ми опит ме е научил, че когато психологическата истина и алибитата съвпадат, не си далеч от целта. В сегашния контекст, доколкото ми е известно, мога да ви уверя, че нито татко Грюн, нито жена му, нито Жак, нито Терез, нито, разбира се, Дьони биха имали причини да желаят смъртта на Диана. Тогава какво е положението с алибитата?

Дюлак въздъхна тежко:

— Още не съм ги систематизирал, но изглеждат неуязвими. Какво ще кажете за прословутия кръжец?

— Ха, ха, знаех си, че ще стигнете до него? — засмя се Лоазо. — Все отлични приятели на Грюн, което ще рече, че всеки един от тези честни люде сърдечно мрази Вотан Грюн и му завижда заради сполуката.

— Тогава напред! Да се заемем с кръжеца — заключи Дюлак.

Отново се озоваха на площадката.

— Защо я няма стълбата на тавана? — попита Дюлак.

— Защото е подвижна — обясни Лоазо. — Виждате ли този капак над главите си? Ще ви покажа механизма.

Той хвана една ръчка на стената, която задвижваше лост, и я дръпна. Капакът падна назад, една наклонена стълба се подаде от зеещия отвор и се плъзна до краката им.

— Да отидем да погледнем? — предложи Дюлак. — Човек никога не знае.

Тримата бързо изкачиха стъпалата и влязоха в огромното помещение, което се простираше под покрива върху цялата площ на къщата. Цареше известен ред; с помощта на стари, скринове, сандъци и кутии, подредени покрай стените, всичките традиционни вехтории, които обикновено задръстват подобни места, бяха по-прибрани. В един ъгъл висяха на закачалка театрални рокли и костюми, аксесоари, изработени от Терез за нейните парижки спектакли и донесени от нея тук, за да не й пречат в Париж. В друг ъгъл беше закачена люлка. Под нея лежаха гири, пружини и гимнастически уреди — останки от спортната младост на Вотан. Портретът на дядото Грюн, окачен на един пирон, властвуваше над този декор, осветяван от тесни прозорци с доста чисти стъкла.