Жакмар — Сенекал - Престъплението в къщата на Грюн

— Накратко — рече Дюлак, като се овладя, — вашата взаимност с Терез напомня тази на Диана и Дьони.

— Да, малко. Мисля, че Диана би искала Дьони да бъде…

— По-властен?

— Не, защото тя също притежаваше много независим дух. Но тя би искала той да бъде по-сигурен в себе си, по-мъжествен. На моменти се чувствуваше измамена, почти експлоатирана. Докато Дьони прекарваше всичките си вечери удобничко настанен у дома си в приказки за революцията с приятеля си Шарл, Диана се трепеше в „Лорелай“, за да издържа домакинството, после беше третирана от Дьони като дребна буржоазка! Това беше върхът!

— Да, съгласен съм, че е малко прекалено. Вие обичахте Диана, нали, господин Шефер?

— Безкрайно! — отговори момъкът без сянка колебание.

— А госпожа Грюн?

— О! Едвиж е чудесна. Много е любезна с мен, наистина — добави той сякаш на себе си.

— Но за нея не говорите, както за Диана?

— Много е различно — опита се да обясни Жак. — Когато мисля за Терез, Диана или Рьоне, мисля за тях като за девойки. Докато за Едвиж си казваш: жена. Можеш чудесно да си представиш как Терез или Рьоне слагат краката си на масата. Но при Едвиж това е изключено.

— Терез ми каза, че сте били в Колмар през нощта на четвъртък срещу петък?

— Да, с Колмар, у един приятел.

— Който се казва?

— Франсоа Берте. Искате ли адреса?

Жак взе един лист от бюрото и написа няколко реда.

— Ето — каза той, като протегна листа на полицая. Може да го разпитате и той ще потвърди.

— О! Не виждам по какви причини бихте убили Диана — призна Дюлак. — Но такъв е редът.

— Разбирам много добре.

— Към колко часа ви се обади по телефона Терез?

— Бяхме се уговорили да ме потърси към единадесет. Трябва да е било единадесет без десет.

— Всичко съвпада.

— Да, но не доказва нищо.

— Защо?

— Защото с Терез чудесно бихме могли да ви скроим тази история, когато преди малко говорехме в стаята й.

Дюлак избухна в смях.

— Не ви липсва самонадеяност!

— Нямах намерение да бъда нахален.

— Убеден съм в това. Но както казвате, показанията на приятеля ви от Колмар ще бъдат по-решаващи от тези на Терез. Мисля, че е много влюбена във вас и е готова да излъже нагло, за да ви спести неприятности.

— Тя е една Грюн! — каза Жак вместо заключение.

На излизане от апартамента Дюлак се сблъска с Холц, който се качваше от ателието.

— Мисията е изпълнена! — рече инспекторът. — Колкото до младата Флоранс, тя също като баща си участвува в кръжеца. Наистина имената им фигурират в списъка. Тя потвърди във всички пунктове думите на Грюнови, а също и часовете. Отговори на двата ми въпроса така: нито баща й, нито тя са придружили Грюнови до Механата на тъкачите през въпросната нощ; и, второ, можете лесно да се срещнете с баща й, той прекарва дните си в своята галерия на улица Мезанж.

— На две крачки от полицията — отбеляза Дюлак. — Това ще ни спести време.

— Помолих също така Грюн да направи отметки в своя списък, както ми бяхте заръчали. Той не е, както отначало си помислих, специално изготвен за нас, а е обикновеният списък на редовните членове на кръжока, написан на машина собственоръчно от него.

Дюлак пое листа и го разгледа, нещо, което не беше успял да стори пред Вотан Грюн.

— Я гледай! — учуди се той. — Две от имената са задраскани.

Ставаше въпрос за протестантския пастор Мартен, Мишлон и за жена му.

— Каза ли ви защо?

— Не. Не посмях да му дотягам прекалено. Той просто отбеляза лицата, които са били в механата в четвъртък.

Петнадесет имена фигурират в списъка:

Вотан Грюн (мех.)

Едвиж Грюн (мех.)

Терез Грюн (мех.)

Флоран Вецел

Флоранс Вецел

Пастор Мартен Мишлон

Госпожа Мартен Мишлон

Отец Доминик Допелебен

Вилфрид-Хамлет Бьорсен (мех.)

Агат Рен-Камион дьо Пощаузенд (мех.)

Жан-Мари Шварц

Жилбер Грюо (мех.)

Жанин Грюо (мех.)

Жермен Андрос

Абигаел Андрос

— Е, добре — заключи Дюлак. — Ето ни материал за работа. След малко ще поискаме от Вотан Грюн да ни осветли върху тези хора и да ни даде адресите им. Ще го попитаме и защо имената на пастора и на жена му са задраскани в списъка.

— Във всеки случай — каза Холц — цели четирима души са правили компания на Грюн, освен жена му и дъщеря му имаме: Бьорсен, двамата Грюо и тази Агат не знам коя си. Неговото алиби изглежда солидно. Освен ако тези четиримата не лъжат или ако татко Грюн не притежава способността да се раздвоява.

— И едното, и другото е крайно невероятно — отбеляза Дюлак. — Колкото до мисълта, че Грюн е успял да купи тези четирима свидетели, тя е направо нелепа. Познавам малко двойката Грюо, това са двама млади психиатри, съвсем типични за професията си. А госпожа дьо Пощаузенд е живописна фигура, добре известна и светския Страсбург: вдовица, богаташка, поетеса и първокласна досадница. Веднъж ме спипа на улица Пюе Бльо, когато излизах от работа — откраднали й пекинеза, казваше тя. След един час, за да се освободя, трябваше да й обещая, че лично ще се заема с въпроса. Същата вечер ми съобщи по телефона, че намерила галеника си затворен по погрешка в килера. А на другия ден получих като подарък каса с ликьори, съпроводена с извинително писмо, което можеше да мине за любовно обяснение.