Атанас Сейков - Япония в моя живот

Моите приятели искаха да им покажа далечната страна, поставена като на длан — за разглеждане. А аз самият се питах какво всъщност представлява Япония. В ръката си държах въображаема хризантема.

Възнамерявах да изградя, по свой начин, идея за идеална държава, да направя напречен анализ и на нашето общество… като описвах Япония: без да вадя, без да прибавям. Осъществявах намеренията си по художествен път и не знаех да се радвам ли на предимствата, които ми даваше, или да съжалявам заради определени недостатъци на метода. Но вече бях тръгнал. Виках в душата си: „Бандзай!“ — нещо като „Ура!“, „Напред!“, „Да живее!“

Растях с тази тема. А и приятелите ми се раздвижиха. Приятно е да мислиш за красива страна и за меко и деликатно поведение на индивида, каквото в мнозинството си е поведението на японеца. Много бяха темите у дома, до които се докосвах, като търсех Япония и японците. Ако това мое произведение бъде прочетено от японец, дали той пък няма да съзре в него България… докато чете за себе си? Има да се чуди защо наблюдавам естественото със захлас. Може и да не му дойде наум, че то е естествено за него — човека, който мисли за хармония с природата, а не води борба за подчинЯването й. Страната на изгряващото слънце сякаш имаше двоен образ — за мен. Всеки миг едното можеше да прелее в друго. В началото изникна деликатен проблем: питах се кога да кажа за Япония „тази“ страна и кога да я дистанцирам като „онази“.

Трескаво търсех допълнителни данни. Така се храни човек, когато е много гладен, така той пие, когато е много жаден. Изпратих писмо на мой приятел в Япония — доктор Исаму Ямага, Отару-ши (Хоккайдо). Писмото — наивно. Пиша му: „Щастлива Нова година на вас и на вашата фамилия! Същото пожелавам и на г-ца И. Сакино, г-н О. Егучи, г-н Н. Кодама, г-н Й. Хомма и г-н М. Ишигура.

Можете ли от Отару и Саппоро да ме информирате: а) защо японците се самоубиват, б) на какво се смеят, в) защо се учат да пият чай… Сърдечно ваш. Подпис.“ Писмото написах на ръка.

Получих отговор. Заедно с него ми изпратиха и копие от моето писмо до Япония — по този начин ми припомняха нагледно въпросите, които бях задал… в случай че съм ги забравил. Копието — с печатни латински букви, на специална хартия. Най-отдолу стоеше заглавието на фирмата, която беше благоволила да препише писмото ми на пишеща машина: Токийски изследователски институт за контакти. (Вие разбирате ли какво става в Япония?) В левия ъгъл на копието имаше нарисувано око! И си мислех: нека! Информацията е научна дейност. Защо възрастните тайно я събират, както в детско-юношески приключенски филм? Децата са симпатични, когато си шепнат за нещо „тайно“ на ухото.

Писмото на моя приятел доктор Исаму Ямага ме стъписа. На моите въпроси той отговори така: „Уважаеми приятелю, получих вашите поздравления за Нова година. Сърдечно благодаря. Добре помня посещението ви в Отару и гостуването ви в моя дом. Но не мога да разбера вашето писмо. Мислите ли, че японците често се самоубиват? Това е напълно погрешно. В античната феодална епоха самураите е трябвало да се самоубиват при специален случай — спасяване на честта или загубено сражение. Днес това не става.

Мислите ли, че японците се смеят и когато им е мъчно? И това е погрешно. В старо време се е преподавало, че мъжът не плаче дори в много тъжна ситуация. Днес то не се забелязва.

Чайната церемония е дисциплина на ума и чувствата. В наше време предимно уважаващите традицията пият чай според старата етика. Пиенето на чай по този начин е изкуство на церемонията. Не се случва във всекидневния живот. Ако искате, пишете за Япония, публикувайте статии или издайте дори книга. Но, моля ви, пишете и за днешна Япония — прогресираща и модерна.“

Писмото на доктор Ямага дойде тъкмо навреме, за да ми отвори очите, пред които условностите бяха спуснали гъста мъгла. Страната на изгряващото слънце отдавна не е жестоката самурайска сантименталност, нито времето на династията То-кугава, нито епохата Мейджи. Ветрилото в ръката на японката раздухва романтика. И си казах: „Ще се заема предимно със съвременна Япония!“ Любопитния обаче е любопитен и за историята.

„И чай с акъл са пиели?!“ — казва той.

„Имали са «Маршрутна технология»“ — допълвам.

„Това какво е?“ — пита Любопитния.

„«Маршрутна технология» (научна организация на труда) — са предварително пресметнати движения. Тя е основа на японското предприятие. Работникът знае кога да направи крачка и накъде, кога да посегне и накъде, за да хване част и да я постави, където трябва.“