Атанас Сейков - Япония в моя живот

„И намира ли я? Когато посегне.“

„На секундата.“

„И те като нас — усмихва се Любопитния. — Вчера в завода половин ден съм търсил гаечния ключ, някъде го бях забутал… После коментирахме мача.“ (Любопитния казваше: „И те като нас“, и на места, където ние наистина приличахме на японците. Иначе щеше да бъде много тъжно.)

Японската история привличаше мисълта ми, а и мислите на моите приятели в бара. Сборът от всичко дава представа за цялото. Много са японските символи! Едни я виждат като Страна на изгряващото слънце. Други я възприемат като гигантски конвейер, който залива света с автомобили, мотоциклети, електроника. За трети тя е свръхскоростни влакове и магистрали. На четвърти им се привижда като феникс, който израства от пепелищата на Хирошима и Нагасаки. Пети не могат да изтрият от съзнанието си милионите талантливи и неуморни японци, които превърнаха Япония от изостанала страна в световна икономическа сила. Шести извикват във въображението си самурая, който се е срещал по тези места преди стотици години. Седми виждат гейша. Осми отправят поглед нагоре — към планината Фуджияма. Девети…

Готов съм да приема наличието на символи и у нас, но не се наемам да ги изброя.

„Ние в къщи имаме цветен телевизор! — хвали се Любопитния. — Довечера ще го пусна. И ще си чета вестника, докато жена ми приготвя вечерята. Нашият печат, радио и телевизия винаги могат да посочат символи.“

„Понякога! — казвам аз. — Вмъквай думата «понякога» и никога няма да сбъркаш. Тя тая се върти.“

В старо джобно тефтерче имах поговорки от Япония, които даваха бледа представа за мъдростта на този народ. Ето какво пише там: „На жабата и детето е жаба.“

„А, а — а! — възкликва Любопитния. — И те като нас.“ Всички край масата викат: „А.“ И се съгласяват, че ние с японците си приличаме.

По-нататък:

„В добри ръце всеки лък стреля добре.“ „Не търси истината там, където се е родила лъжата.“ „Торбата на желанията няма дъно.“ „Грижата за здравето е най-доброто лекарство.“ „С женска коса и слон може да се върже.“

„Е, е! — обажда се Любопитния. — Чак пък толкоз!“ Всички край масата викат: „Е“, и търсят българския еквивалент на японските поговорки, които нямат край.

Присъствието на Любопитния край масата беше отдавнашно, но той не се разкриваше. Очаквах един ден и това да стане. Любопитния се смееше, защото е присмехулник. Криеше се в хумора. Потаен. Ако трябваше да му нарисувам модерен портрет, можех да мацна в рамката една огромна въпросителна.

Хората край масата са различни, както са различни и по света. Не знаеш на кого коя поговорка ще хареса. „Сърцето е кристална чаша: разбиеш ли го, не можеш го скрепи.“ „В семейна кавга и кучетата не се намесват.“ „Гняв твой — враг твой.“ „Подправката струва по-скъпо от самото ядене.“ „Собствената плешивост три години не се забелязва.“

„Човек без пари — лодка без платна.“ „Не е имало случай гол да е загубил нещо.“ „Първо човекът пие вино, после виното пие вино и накрая виното пие човека.“

„О, о — о! Говорят против алкохола и тютюнопушенето!“ — намесва се Любопитния. И всички викат: „О!“ Удивляват се.

Любопитния се смее на поговорката „Не е имало случай гол да е загубил нещо“. По реакциите може да се открие и характерът на животно. Доброто намерение на непознато куче се вижда по това, дали си върти опашката.

Има хора, луди по поговорките! „Разклатен кол лесно се измъква“, „Около добрите дела дяволи се въртят“, „Хорската мълва не живее повече от 75 дни“, „Прекомерното послушание още не е преданост“, „В усмихнато лице стрела не пускат“, „Студеният чай и студеният ориз са поносими, но студеният поглед и студените думи са непоносими“, „Късно е да покриваш с топло одеяло надгробен камък“, „На глух съня си не можеш да разкажеш“.

Мнителен народ в бара. Затова прибавям още две поговорки: „Съмненията раждат истината“, и: „Седем пъти провери, преди да се усъмниш в човека.“

Изброяването на мъдрости беше почти електронно обхващане на част от доброто японско мислене.

Японците са мъдри. Общо взето, те мислят като нас. Всички сме хора.

Полуусмихнат, Любопитния се обръща към мен.

„Защо Япония прилича на страна върху друга планета? А ние… Те под западно влияние ли са?“

„Моля! Моля! За Япония ние сме Западът.“

„Значи се влияят отгоре!“

След малко Любопитния отново се обажда:

„Ти бил ли си в заводите «Сейко»?“

„Хм!… Хм!…“

И тъй като не отговорих, четирима души край масата в Млечния бар си създадоха четири различни хипотези.