Брам Стокър - Дракула

— О! — усмихна се той. — Записвах дневника си.

— Дневника си?

— Да. Понякога го записвам и на това приспособление.

— Но това превъзхожда дори стенографията! — изкоментирах възбудено. Мога ли да чуя нещо?

— Разбира се — с охота отвърна той, но тъкмо понечи да го пусне и смръщи вежди. — Само че… съдържа единствено записи, отнасящи се до болните ми и…

— Вие сте помагали при грижите за Люси — прекъснах го. — Ще ви бъда много признателна, ако ми пуснете да чуя отнасящото се до смъртта й. Много я обичах.

— Не, не! За нищо на света не ще ви запознавам с подробностите около тази ужасна история.

Думите му затвърдиха подозренията ми, че записът му съдържа неща, допринасящи за обогатяване на знанията, касаещи страховитото свръхестествено същество. В този момент погледът му падна върху дневника ми и този на Джонатан.

— Вие не ме познавате — прошепнах. — Когато прочетете тези дневници, моя и на съпруга ми, ще ме опознаете по-добре. Нито за миг не съм се поколебала да дам своята лепта за тази опасна кауза, но разбира се, след като се виждаме за пръв път, не мога да очаквам да ми имате пълно доверие.

След известно колебание доктор Сюърд издърпа едно — чекмедже, в което имаше значителен брой подредени по номера и покрити с черен восък метални цилиндри, и каза.

— Имате право. Наистина се колебаех, защото не ви познавам. Но сега нещо ми подсказва, че би могло да се разчита на вас. Вземете цилиндрите и ги прослушайте. Когато приключите с тях, вечерята ще бъде готова. А аз през това време ще се запозная с тези писания, които ще ми доизяснят някои неща…

29 септември. Вече приключвах с четенето на дневника на мисис Харкър, когато тя влезе в кабинета.

— Страхувам се, че съм ви натъжил — възкликнах, виждайки сълзи в очите й.

— Всичкото това записано и прочетено страдание ме развълнува така, че ми е трудно да изразя чувствата си с думи. Тази машинка е чудесна, но и жестока. Вие сте излели в нея тревогата и болката си като душа, която вопие към Вседържателя. Никой никога не трябва да чуе това.

— Не нужно някой да го чува — тихо казах аз.

Тя хвана ръката ми и прошепна:

— Но те трябва да го знаят!

— Защо?

— Защото е част от цялата ужасна история; частта, отнасяща се до смъртта на злочестата Люси и до всичко, предизвикало я. Затова, защото ни предстои битка срещу това страшно чудовище, а за тази цел трябва да разполагаме с повече информация и помощ. Вашите записи хвърлят още светлина върху цялата мистерия. Но те свършват на седми септември, а бих искала да чуя и продължението. Джонатан и аз размишлявахме ден и нощ, откакто ни посети професор Ван Хелсинг. Съпругът ми сега издирва някои сведения в Уитби. Утре ще се завърне. Изпълнен е с готовност да участва във всичко, което предстои. Така че не е уместно да има каквито и да били тайни между нас. Ще бъдем силни, само ако действаме заедно с пълно доверие помежду ни…

— Добре, нека сега да отидем да вечеряме — прекъснах я аз. — По-късно ще ви запозная с останалото и ще отговоря на евентуалните ви въпроси.

29 септември. След вечеря отидохме с доктор Сюърд в кабинета му, където той ме, настани удобно, така че да имам под ръка и пишеща машина, и звукозаписния апарат. След това седна зад гърба ми, за да не разсейва вниманието ми. Когато приключи ужасният разказ за смъртта на Люси и… за онова след нея, се отпуснах изнемощяла на стола си. За щастие не съм предразположена към припадъци. При все това, виждайки състоянието ми, доктор Сюърд скочи с възклик и ми подаде чаша коняк. Веднага се съвзех и го помолих за позволение тутакси да запиша всичко в дневника си.

— Искам всичко да е тогава, когато дойде Ван Хелсинг — Обясних му. — Вече изпратих телеграма на Джонатан, като пристигне в Лондон, веднага да се насочи насам. В тази работа времето и датите са от голямо значение и мисля, че ако нашият материал е подреден, и то в хронологичен ред, ще сме доста напреднали. А вие ми казахте, че лорд Годалминг и мистър Морис ще дойдат също.

Той задейства фонографа и така можах да запиша и останалото. Извадих три копия от дневника, така, както бях направила и с другите. Когато свърших, часът бе напреднал, но през цялото време доктор Сюърд бе останал с мен, вглъбен в четене, така че не се чувствах сама, докато работех. Преди да се оттегля в стаята си, си спомних, че Джонатан бе писал в дневника си нещо за вълнението на професора на гарата на Екситър пред някакъв материал във вечерния вестник. Затова, виждайки, че доктор Сюърд събира теченията на „Уестминстърски вестник“ и на вестник „Пол Мол“, му ги поисках и ги занесох в стаята си. Спомням си колко от полза ми бяха запазените „Дейлиграф“ и „Уитби газет“ в осмислянето на ужасните произшествия в Уитби при пристигането на граф Дракула. Ето защо ще изчета, всички вестници от тази дата насам и може би; ще попадна на още следи.