Брам Стокър - Дракула

30 септември. Мистър Харкър пристигна в девет часа. След като закусихме, той и съпругата му се оттеглиха в стаята си и минавайки покрай нея, дочух почукването на пишещата машина. Явно работят без отдих по делото, което ни е обединило. Харкър се е сдобил с писмата, разменени между съхранителя на сандъците в Уитби и лондонските колари, които са ги откарали. В този момент чете преписа от дневника ми. Дано му помогне за нови разяснения…

Никога не ми бе идвало на ум, че къщата, намираща се до приюта, би могла да бъде убежище на графа. Само като си помисля колко насочващо е било поведението на Рънфилд! Харкър каза, че на вечеря ще бъде в състояние да ни поднесе пълен и свързан разказ на произшествията и ме помоли междувременно да хвърля едно око на Рънфилд, тъй като се оказа, че в известен смисъл е бил своеобразен индикатор за шетните на графа. Последното с почти пълна сигурност ще бъде потвърдено, ако проследя всичко по дати.

Заварих Рънфилд седнал в стаята си с добродушна усмивка и така имаше вид на най-кроткия човечец. Настаних се до него и подехме разговор на различни теми, докато неочаквано той изрази желанието си да се върне вкъщи, нещо, което споменаваше за пръв път, откакто пребивава тук. С поверителен тон ми каза, че би искал да бъде изписан колкото се може по-скоро. Сигурен съм, че ако не бях говорил преди това със семейство Харкър и не бях, прочел писмата, сравнявайки с датите на пристъпите му, след кратък период наблюдение щях да удовлетворя неговата молба. А сега съм изпълнен със съмнения. Тези пристъпи са били по някакъв начин свързани с близостта на графа. При това положение каквото означава сегашното му задоволство? Реших да не му задавам въпроси, за да не предизвикам подозрения у него. Наредих на санитаря да го наблюдава зорко и да приготви за всеки случай усмирителна риза.

29 септември. Реших да отидем в Уитби, за да направя някои разследвания. Целта ми е да открия къде точно в Лондон е бил отправен ужасният товар на графа. Мистър Билингтън ми предостави в канцеларията си всички документи около съхранението на сандъците. Почти ми прилоша от вълнение при вида на едно от писмата, които графът бе писал и които бях виждал на масата му, преди още да зная за пъклените му планове. Беше подготвил всичко внимателно, предвиждайки всяка пречка, която би могла да се появи. Показаха ми фактурата и я преписах: „Петдесет сандъка обикновена пръст за научноизследователски цели.“ Преписах и писмото до Картър Патерсън, както и отговора на последния, след което се сбогувах с мистър Билингтън и отидох на пристанището. Там поговорих с бреговата охрана и с митничарите, които бяха разтоварвали сандъците. Единственото уточнение, което те направиха, бе, че сандъците били „смъртно тежки“, а един от тях отбеляза, че след това изпитвали такава жажда за вода, че още не смогвали да я утолят съвсем, въпреки изминалото оттогава време.

30 септември. Сутринта пристигнах на гара „Кинг Крос“ и там също началникът извика веднага товарачите, за да ги разпитам. И те като колегите си от предишната гара се оплакаха от анормална жажда след носенето на сандъците.

Оттам се отправих към административното седалище на Картър Патерсън, където, след като направиха справка в деловата книга, се обадиха на канцеларията си в Кинг Крос за по-пълна информация. На носачите и коларите, които се намираха в момента там в очакване на работа, им бе наредено да дойдат, за да говорят с мен, като донесат и всички документи, свързани с отнасянето на сандъците в Карфакс. И те споменаха за необичайната жажда, която бяха отдали на пръстта и прахта. Единият от тях отбеляза:

— Това, шефе, е най-шантавата къща, в която съм влизал. Бас държа, че от сто години никой не е бил в нея. Там има толкова натрупана прах, че човек може да си легне да спи на пода, без да му убива на кокалите. Ами параклиса! Щом влязохме с колегата, си помислихме само за едно: как да излезем по-бързо. За цялото злато на света не бих останал там, след като се стъмни.

— Разбирах човека, защото и аз бях влизал в къщата. Сега съм убеден, че всичките сандъци, които са пристигнали от Варна със злополучния „Деметер“, са били откарани в стария параклис в Карфакс. Трябва да са общо петдесет на брой, като се броят и тези, които са били изнесени от там впоследствие, както разбрах от дневника на доктор Сюърд.

Сега ще се опитам да се срещна с коларите, нападнати от Рънфилд, когато са отнасяли сандъците от Карфакс. Вървейки по тази следа, може би ще узная още неща.