Брам Стокър - Дракула

Пиша ти това в случай, че нещо стане с мен. Както ти казах, отивам да дебна сам в гробището. Желанието ми е тя да не може да излезе тази нощ, та утре вечер да бъде още по-настървена. С тази цел на вратата на гробницата ще закача някои неща, които не ще й харесат, а именно чесън и разпятие, и така да се каже, ще запечатам изхода. От мис Люси (или по-точно това, което е тя сега) не ме е страх, но не е така що се отнася до онзи, който би могъл да я потърси. Той е хитър, както знам от мистър Джонатан, а и ни го доказа по начина, по който изтръгна от ръцете ни живота на мис Люси. Тези редки същества имат разностранни способности. Той самият например притежава силата на двадесетина човека, може да призове вълк и не знам какво още. Но може би е още рано за посещение на мястото на неговата страна. Няма защо да бърза. Неговият ловен терен е достатъчно широк, за да отвлича вниманието му засега.

Все пак пиша настоящето за всеки случай. Ако се сбъднат някои мои опасения и ме сполети зла участ, вземи книжата, които оставям заедно с дневника на Харкър, и ги прочети; после издири големия вампир, отрежи му главата, изгори му сърцето или го промуши с кол, та светът да миряса от него.

28 септември. След здравия нощен сън отново съм склонен да считам идеите на Ван Хелсинг за налудничави. Мъчително ми е да го мисля, но като че ли наистина той е умопобъркан. Така или иначе, ще го наблюдавам внимателно. Трябва да си изясня цялата тази мистерия.

29 септември. Снощи, малко преди десет часа Артър. Куинси и моя милост се събрахме в стаята на Ван Хелсинг.

— Искам в пълна тайна да дойдете с мен в гробището на Кингстед — започна той без всякакво предисловие.

— Където е погребана Люси? — удиви се Артър.

— Да — потвърди Ван Хелсинг.

— С каква цел? — поиска да узнае Артър.

— С цел да влезем в гробницата.

— И след като влезем? — Артър вече едвам се сдържаше да не избухне.

— Ще отворим ковчега.

— Това е прекалено! — изрева Артър, ставайки. — Толерантен съм и съм склонен да изслушвам всякакви неща, стига да са в рамките на човешкото, но да осквернявам гроба на онази, която… — Тук Артър направо се задави от възмущение.

— Бог знае, че бих направил всичко, за да ви спестя болката, приятелю — използва момента, за да продължи Ван Хелсинг. — Но е нужно тази нощ да минем по пътека от тръни, за да не газят занапред пътища от огън краката на онази, която обичате!

— Внимавайте какво говорите, сър! — извика пак Артър.

— Не бихте ли изслушали всичко, което имам да кажа, пък после да съдите?

— Струва ми се справедливо — намеси се Морис.

След кратка пауза Ван Хелсинг отново заговори с видимо усилие.

— Мисис Люси е мъртва, нали? А ако не е точно така?

Артър подскочи.

— За бога! Искате да кажете, че е имало грешка и че Люси е била погребана жива?

— Не съм казал, че е жива, нито пък съм го мислил някога. Това, което искам да кажа всъщност е, че сега тя представлява едно извънредно своеобразно същество непринадлежащо нито към света на живите, нито към този на мъртвите.

— Не била нито жива, нито мъртва! Какъв е този кошмар?

— Има потайности, които хората подозират и усещат и които с течение на столетия са разгадавани от малцина и то само отчасти. Сега ние сме изправени пред една такава мистерия. Но на въпроса: ще ми позволите ли да отрежа главата на мъртвата мис Люси?

— Небеса, не! — изкрещя Артър, изпълнен с ярост. — За нищо на света не ще позволя да бъде обезобразен трупът й. Отидохме твърде далеч, доктор Ван Хелсинг. Какво ви направих, та да ме тормозите така? И какво е сторило това добро и нежно приживе момиче, та сте обхванат от такъв бяс да оскверните гроба му и самото него? Луд ли сте, че говорите такива неща или аз съм луд, че въобще ги слушам? Никога не ще ви дам позволение за каквото и да било. Мой дълг е да пазя гроба й от всякакво посегателство и, Бог ми е свидетел, ще го изпълня!

Ван Хелсинг стана от стола си и каза с тежък и тържествен тон:

— Уважаеми лорд Годалминг, аз също имам дълг за изпълнение; дълг спрямо вас, спрямо нея и спрямо други. И ще го изпълня! Всичко, което искам от вас сега, е да дойдете с мен с отворени очи и уши. Ако когато след това ви задам същия въпрос, вие не сте по-настойчив и от мен за осъществяване на споменатото, тогава все пак ще го извърша, пък каквото ще да става. Размислете малко, приятелю. Защо смятате, че си давам толкова труд и се подлагам на такава мъка? Дойдох от страната си, изпълнен с желание да върша добро. В началото го направих, за да удовлетворя добрия ми приятел Джон, но впоследствие към това се прибави и желанието ми да помогна на едно очарователно и нежно момиче, към което се привързах. На нея, не исках да го споменавам, но се налага, и дадох същото, което и вие: кръв от вените си. Посветих и дни и нощи преди и… след смъртта й. А ако със своята собствена смърт можех да облекча сегашното й състояние и да освободя душата й, нямаше да се поколебая.