Брам Стокър - Дракула

А Ван Хелсинг пристигна към два и половина. Мери отиде да отвори вратата и обяви: „Доктор Ван Хелсинг“. Той влезе и приближавайки се към мен, попита:

— Мисис Харкър?

С кимване на глава потвърдих.

— Онази, която е носила моминското име Мина Мърей?

Потвърдих отново.

— Идвам да говоря именно с Мина Мърей — близката приятелка на Люси Уестънрей. Идвам да говоря за смъртта на Люси.

— Сър — отвърнах. — Не съществува по-добра препоръка за някого в моите очи, от тази да е бил близък с Люси Уестънрей и да й е помагал.

— Чрез нейните писма узнах, че сте били заедно в Уитби и намерих и един неин дневник… В него тя споменава за някои случили се по време на едно нощно излизане неща. Бихте ли имали добрината да ми разкажете онова, което си спомняте за случая?

— Мога да ви разкажа всичко, доктор Ван Хелсинг, тъй като тогава своевременно го записах.

Взех едно копие от дневника си, който, също бях преписала, и му го дадох.

— Моите благодарности — каза той. — Бих ли могъл да го прочета сега? Необходимо е, защото може би ще се наложи да ви задам някои въпроси по него.

— Разбира се — отвърнах. — Четете го, докато приготвям обяда; После ще можем да разговаряме на масата.

Оставих го вглъбен в четене, а като се върнах при него след известно време, го заварих да се разхожда из стаята с мрачно лице. Виждайки ме, се втурна към мен и хвана и двете ми ръце.

— Ох, мисис Мина! Как да обясня колко съм Ви задължен? Този дневник за мен е като слънчев лъч. Изтръгна ме от мрака, който ме обгръщаше, и ми отвори очите. Но сега не бихте могли да ме разберете. Така или иначе, знайте, че ако някога мога да съм ви в помощ, не се колебайте да се обърнете към мен. Ще бъде удоволствие за мен да ви помогна като приятел с целия си интелектуален и жизнен опит.

— Но докторе — възразих. — Прекалено ме ласкаете, а не ме познавате.

— Не ви познавам ли? Аз, който съм достатъчно стар и прекарах живота си в изучаване на мъжете и жените! Аз, който постоянно съм се занимавал с всичко, свързано с човешкия мозък! Освен това прочетох дневника ви — свестните жени разказват живота си така, че и ангелите да ги разберат. Вашият съпруг има благородна природа; и вие — също. Вие се доверявате и предразполагате към доверие. А доверието е несъвместимо с дребните натури. Впрочем съпругът ви оправи ли се напълно от болестта си?

Тук се разкри възможност да му говоря за Джонатан.

— Беше се почти възстановил, но много го разстрои смъртта на мистър Хоукинс.

— Да, зная. Четох последните ви писма.

— А когато в четвъртък отидохме до града, преживя нещо като шок.

— Шок, толкова скоро след мозъчна треска? Това не е добре. Какъв вид шок беше?

— Стори му се, че вижда една личност, която му напомня нещо страшно, нещо, което именно го е довело до онази мозъчна треска.

Стигайки до тук, страхът и отчаянието ме накараха истерично да падна на колене пред професора и сред поток от слова да го помоля да излекува съпруга ми. Ван Хелсинг ме помоли да стана и ме накара да седна до него.

— Доволен съм, че съм тук и че мога да ви бъда полезен. Страданието на мъжа ви влиза в периметъра на моите знания и опит. Обещавам ви, че ще направя всичко, което е по възможностите ми. А сега хапнете нещо; много сте бледа. След това ще ми разкажете всичко по-спокойно.

След като обядвахме, се върнахме в хола и той поде:

— А сега ви слушам.

— Доктор Ван Хелсинг, това, което ще ви разкажа, е толкова странно, че може би ще се присмеете и на мен, и на съпруга ми. От вчера съм разяждана от съмнения и ви моля да бъдете толерантен спрямо мен и да не ме смятате за глупачка, задето отделям внимание на невероятни неща.

— Ако знаехте, уважаема госпожо, колко невероятни са пък нещата, които ме доведоха тук, вие щяхте да се смеете на мен.

— Вашите думи смъкват товар от гърба ми. Ще ви дам един дневник, за да се запознаете с него. Всъщност това е мой препис на оригинала, който съпругът ми е писал по време на пътуването си в чужбина. Не желая да правя никакъв коментар. Това, което искам, е да го прочетете и да съдите сам. По-късно, когато се видим отново, ще ми кажете какво мислите.

— Уверявам ви, че още утре по някое време ще дойда да ви видя и вас и съпруга ви.

— Джонатан ще се върне към единадесет и половина, така че можете да дойдете да обядвате с нас.

И така приключи нашето виждане. Той си тръгна, а аз останах да мисля и да мисля…

Драга мисис Мина,