Брам Стокър - Дракула

Ужасът на Хемпстед

Още едно ранено дете

„Тайнствената лейди“

Току-що научихме, че друго дете, изгубено миналата нощ, е било намерено близо до Хемпстед Хийт под един шубрак на Шутер хил — малко посещавано място. На гърлото си имало познатите ранички и било в състояние на крайна отпадналост. То също, когато се съвзело малко, твърдяло, че е било отведено от „тайнствената лейди“.

23 септември. Джонатан прекара една лоша нощ, но сега е по-добре. Доволна съм, че има много работа, тъй като по този начин отпъжда лошите мисли. Каза, че днес ще бъде навън през целия ден и не ще може да обядва вкъщи. А аз, след като свърших с домакинските си задължения, се заех да чета дневника, който той е писал в чужбина.

24 септември. Нощес нямах душевни сили да пиша. Колко ли ужасно е това, което се е случило на Джонатан по време на пътуването му! Бедният! Трябва да е изстрадал много, независимо дали всичко е истина или игра на въображението. Не зная какво да мисля. Дали е писал всичко това, след като е започнала мозъчната му треска, или е имал реални основания? Мисля, че никога не ще го узная, защото не се осмелявам да засегна с него тази тема… А човекът, когото той видя вчера? С каква увереност разпозна този ужасяващ граф, запътил се към Лондон… Може би ни предстоят още премеждия… Трябва да бъда подготвена. Още сега ще взема пишещата си машина и ще започна да преписвам дневника. По този начин ще бъде готов за прочит от други хора, ако един ден това стане наложително, без Джонатан да бъде обезпокояван.

Уважаема госпожо,

На мен ми бе отредена тъжната задача да ви съобщя за смъртта на мис Люси Уестънрей, а сега си позволявам дързостта да ви пиша отново. Лорд Годалминг ми позволи да прегледам писмата и книжата й, защото съм дълбоко загрижен за някои неща от жизнено значение. Така попаднах на някои нейни писма, от които зная, че сте били големи приятели и че сте я обичали много. Мисис Мина, в името на тази обич ви умолявам да ми помогнете. За доброто на други го искам, за да избегнем големи беди, много по-големи, отколкото можете да си представите. Бих ли могъл да ви видя? Имайте пълно доверие в мен. Приятел съм и на доктор Джон Сюърд, и на лорд Годалминг. Готов съм да тръгна за Екситър Веднага, щом получа съгласието ви. Посредством писмата ви до клетата Люси разбрах колко сте добра и колко сте страдала за съпруга си. А на него не му казвайте нищо, защото може да му навреди. Извинете ме за безпокойството.

25 септември. Елате днес с влака от десет и четвърт, ако успеете да го хванете. Очаквам ви.

Колкото повече наближава часът на посещението на Ван Хелсинг толкова по-силно и неовладяно става вълнението ми. Не зная защо, но имам чувството, че тази среща ще хвърли известна светлина върху злокобните изживявания на Джонатан; освен това, тъй като професорът се е грижил за Люси по време на боледуването й, ще може да ми разкаже много неща за това. Това е несъмнено и причината за идването му; отнася се до Люси и нощните й разходки, а не до Джонатан Тогава никога не ще узная истината! Аз съм глупачка. Този плашещ дневник е завладял въображението ми и виждам всичко през неговата призма. Разбира се, че иска да ми говори за Люси. Вероятно старите й нощни навици са се били завърнали и това й е навредило. Потопена в собствените си грижи, бях забравила колко зле се чувстваше тя след кошмарната разходка до възвишението. Със сигурност му е разказала всичко за този случай и сега той желае да му дам повече подробности, за да може да направи своите заключения.

Джонатан излезе тази сутрин и ще отсъства цяло денонощие. За пръв път, откакто сме женени, се разделяме за толкова дълго време. Надявам се, че ще се пази и не ще му се случи нищо, което отново да го извади от релси. Не ще споменавам на професора за дневника на Джонатан, освен ако не ме попита.

По-късно. Дойде и си отиде. Разговорът с него беше много странен и главата ми още се върти. Струва ми се, че сънувам. Възможно ли е всичко това? Ако не бях прочела първо дневника на Джонатан, нямаше ни най-малко да приема подобна възможност.