Брам Стокър - Дракула

— Не виждаш ли кой е това?

— Не, скъпи, не го познавам. Кой е?

Неговият отговор дълбоко ме впечатли, тъй като бе изречен така, сякаш не бе предназначен за мен:

— Това е той самият!

Клетият ми съпруг беше много изплашен от нещо; мисля, че ако не се бе облегнал на мен, щеше да падне. От един магазин излезе човек с пакет, който той подаде на момичето и ландото потегли. Без да спира да я следи с поглед непознатият махна на един минаващ наблизо файтон, метна се вътре и тръгна в същата посока. Джонатан не откъсна очи от него докато не се изгуби от поглед, и изрече, като че ли говорейки на себе си:

— Мисля, че е графът, но напълно подмладен. Боже, ако е така! Ох, ако знаех, ох, ако знаех!

Видя ми се толкова отчаян, че не се реших да настоявам за разяснения. Отведох го от това място. Повървяхме малко и поседнахме да си отдъхнем в Грийн парк. Беше горещ ден, макар и есенен, и под сянката на дърветата бе приятно. Джонатан затвори очи и заспа с глава, положена на рамото ми. Останах неподвижна, за да не смущавам съня му. След около двадесетина минути се събуди и каза с весел тон:

— А виж ти, заспал съм!? Мина, да отидем някъде, за да пием по чашка чай.

Беше очевидно, че е забравил непознатия, така както през боледуването си бе забравил всичко, което този епизод му напомни. Не ми се нравят тези моменти на амнезия; ако продължат и занапред, ще увредят сериозно мозъка му. Не искам да му задавам въпроси, тъй като това вероятно ще бъде повече за зло, отколкото за добро, но считам, че е дошъл часът да узная какво всъщност му се е случило по време на неговото пътуване в чужбина. Ще се наложи да разпечатам и прочета дневника му. Прости ми Джонатан, ала ще го сторя в името на спасението ти.

По-късно. Нощ тъжна в пълния смисъл на думата. Къщата пустее от липсата на онова присъствие, което толкова обичахме и което ни стори толкова добрини. Джонатан е блед и отпаднал поради рецидиви на болестта си. А отгоре на всичко получих една телеграма от някой си Ван Хелсинг със следното съдържание: „С прискърбие ви съобщавам, че мисис Уестънрей почина преди пет дни и че Люси има същата съдба онзи ден. И двете бяха погребани днес.“

Колко болка се съдържа в тези пестеливи думи! Бедната Люси, Бедната мисис Уестънрей! Отишли са си завинаги и никога вече не ще ги видя. Жал ми е и за добрия Артър, който е претърпял непоправима загуба. Дано Бог ни помогне на всички, та да смогнем да издържим толкова злощастия!

22 септември. Всичко приключи. Артър се завърна в Ринг, отвеждайки Куинси Морис със себе си. Ван Хелсинг сега си почива, преди да отпътува и той. Отива в Амстердам тази нощ, но след като се погрижи там за някои лични дела, ще се върне, за да остане известно време с мен.

След погребението не се отделихме от Артър, който често говореше за операцията, при която преляхме негова кръв във вените на Люси. Видях, че докато коментираше това, Ван Хелсинг ту побледняваше, ту се изчервяваше, защото Артър твърдеше, че от тогава му се струвало, че двамата наистина се били оженили и че тя е негова съпруга пред бога. Никой от нас не обели дума за другите кръвопреливания, нито пък ще го стори някога. Артър и Куинси се отправиха към гората, а аз и професорът към моето лечебно заведение. И сега всички сме разделени и самотни. Люси лежи в семейната им гробница сред едно самотно гробище далеч от оживения Лондон; там въздухът е чист, слънцето изгрява над Хемпстед Хийт и полски цветя цъфтят околовръст.

Така че мога да сложа край на този дневник и само бог знае дали някога ще започна друг. Ако това стане, то ще бъде, за да пиша за други хора и събития. А сега мога само тъжно да кажа „finis“.

От два-три дни насам околностите на Хемпстед изживяват ужасни моменти на изпитание: започнаха да изчезват малки деца. Това се случва обикновено към залез-слънце и в два от въпросните случаи децата бяха намерени чак на следващия ден сутринта. Тъй като се касае за деца в невръстна възраст, то те не са в състояние да разкажат случилото им се. Обаче обикновено твърдят, че са били с някаква „тайнствена лейди“, която ги канела да се разходят с нея.

Като оставим настрана множеството коментари и слухове, може и да става въпрос за нещо сериозно. Установен факт е, че всички дечица, изчезвали нощем, имат леки наранявания на гърлото. Раничките изглеждат като да са причинявани от плъх или неголямо куче. Макар че не са опасни, тези ранички показват, че животното, което ги нанася, си има свой последователен метод. Полицията получи заповед да бъде нащрек и то по-специално около Хемпстед Хийт, където изчезват децата по време на игрите си.