Брам Стокър - Дракула

— Кръвта е живот! Кръвта е живот!

Сега не мога да си позволя лукса да губя кръв; и от този случай, и от Люси загубих доста и това започва да ми се отразява на здравето. Чувствам се едновременно възбуден и отпаднал и се нуждая от почивка. За щастие Ван Хелсинг не ме повика и тази нощ ще мога да се наспя.

(предадена с двадесет и четири часа закъснение)

17 септември. Не пропускай да отидеш в Хилингъм тази нощ. Гледай чесъна да е на мястото си; много е важно. Ще пристигна скоро.

18 септември. Телеграмата на Ван Хелсинг ме изпълни с тревога. Изгубил съм цяла нощ, а вече имам горчив опит от това, какво може да се случи междувременно. Разбира се възможно е и — нищо да не е станало.

17септември, нощта. Пиша настоящото и го оставям на видно място с цел да предпазя от обвинения и напрегности когото и да било. Макар и изтощена до смърт, ще запиша всичко, което се случи тази нощ. Трябва да се опитам да го направя, въпреки вероятността да загина, преди да съм успяла.

И така… След като се уверих, че цветчетата са си на мястото според разпореждането на доктор Ван Хелсинг, си легнах както обикновено и заспах.

Събуди ме онова познато пърхане по прозореца, което бе започнало от нощната ми разходка на възвишението край Уитби. Не изпитах страх, но много ми се прииска в съседната стая да е доктор Сюърд, както ме бе уверил доктор Ван Хелсинг, за да мога да го извикам при нужда. Опитах се отново да заспя, но не можах и постепенно отново ме обгърна старият ми страх от съня; затова реших да остана будна. После ми се счу нещо като кучешки вой, само че много по-свиреп и дълбок. Доближих се до прозореца, за да погледна навън, но не видях нищо с изключение на един голям прилеп. Очевидно той бе блъскал по прозореца. Върнах се в леглото си и в този момент в стаята влезе мама, която, виждайки, че съм будна, седна до мен.

— Бях неспокойна за теб, скъпа каза тя. — И дойдох да видя дали си добре.

Опасявайки се да не настине, я помолих да легне за малко при мен. Докато двете лежахме така, пърхането и ударите по прозореца се повториха и мама извика, потрепервайки. Опитах се да я успокоя и имах успех, но продължавах да чувам ускореното биене на сърцето й. Малко след това онзи вой се разнесе отново и внезапно прозорецът изтрещя и се строши, като на пода се посипаха парчета счупено стъкло. През образувалия се отвор се показа главата на огромен сив вълк. Мама закрещя, като правеше усилия да стане, захващайки се за каквато и да е опора, която би могла да й помогне в това й намерение. В своите безразборни движения сграби гирляндата, която доктор Ван Хелсинг бе окачил около врата ми, и я отскубна. Секунда или две остана седнала, сочейки към вълка, и падна като поразена, удряйки с глава челото ми, при което останах зашеметена за няколко мига. После вълкът вече не беше на прозореца, а множество малки частици нахлуха през отвора, образувайки кръгове, подобни на онези прашни завихряния, които, както твърдят пътешествениците, предшестват самуна в пустинята. Направих опит да се раздвижа, но като че ли нещо сковаваше крайниците ми, а освен това и тялото на майка ми, вече студенеещо, тъй като сърцето й бе спряло, тегнеше страшно върху ми. Не си спомням нищо повече.

Когато дойдох на себе си, виеше ми се свят и бях изпълнена с паника, болка и слабост. Прислужничките явно се бяха събудили. Когато чух стъпките им пред вратата ми, ги извиках. Те влязоха и като видяха какво се е случило и какво лежи върху мен, нададоха вопли. Вдигнаха трупа на майка ми, за да мога да стана, после отново го положиха и го покриха с чаршаф. Виждайки ги толкова уплашени и объркани, им казах да отидат в трапезарията и да пият по чаша вино. Останала сама, пръснах всички налични цветчета по гръдта на мама и въпреки, че сетне си спомних предупреждението на доктор Ван Хелсинг, не ми даде сърце да ги събера. Пък и щях да накарам една от прислужничките да остане с мен през цялата нощ. Повиках ги и не получавайки никакъв отговор, отидох в трапезарията, за да видя какво става.

Сърцето ми се преобърна при гледката, която се разкри пред мен: и четирите лежаха на пода; бутилката, изпразнена наполовина, беше върху масата, а из помещението се носеше странен мирис. Много скоро открих, че шишето с лауданум, който докторът включваше в лечението на майка ми е празно и че някой е пресипал дрогата в бутилката с вино. Насаме съм със смъртта! Не смея да изляза от къщата, тъй като отвън се чува воят на вълка. Господи помилуй! Ще скрия този лист хартия до гръдта си, където ще го намерят хората, когато дойдат. Сбогом, скъпи Артър, ако не оживея тази нощ.