Брам Стокър - Дракула

— Не я сваляйте в никакъв случай, както и не отваряйте прозореца и вратата.

— Обещавам ви — отговори Люси. — И хиляди благодарности за вашата доброта.

Вече в кабриолета ми. Ван Хелсинг каза:

— Тази нощ ще мога да спя спокойно и истината е, че съм го заслужил. Две нощи пътувах, четох много, бях разтревожен и напрегнат, а към това се прибавя и едно нощно бдение, през което не затворих очи. Утре рано мини да ме вземеш и ще отидем заедно да видим нашата пациентка. Ще видиш колко ще бъде укрепнала благодарение на моето „магьосничество“. Ха-ха!

Виждайки го толкова спокоен, си спомних собствената си самоувереност отпреди два дни, която бе имала такъв пагубен резултат и почувствах неясен страх.

12 септември. Всички са много добри с мен и особено съм признателна на доктор Ван Хелсинг. Питам се защо ли отдава такова значение на тези цветове. Буквално ме изплаши със своята мрачна настойчивост. Но те като че ли наистина всяват спокойствие в мен. Тази нощ не ще обръщам никакво внимание на шума от криле на прозореца. Никога не ми е харесвал мирисът на чесън, но сега ми се струва прекрасен! Има нещо омиротворяващо в него.

13 септември. Пристигайки в Хилингъм, Ван Хелсинг и аз бяхме приети от мисис Уестънрей, която е много ранобудна.

— Ще ви зарадвам с това, че Люси е много добре — съобщи ни тя. — Още спи. Надникнах в стаята й, но не влязох вътре, за да не смутя съня й.

При тези й думи професорът потри длани със задоволство и се усмихна.

— Аха! Знаех си, че съм поставил правилна диагноза на казуса възкликна той. — Лечението ми започва да има ефект.

— Не трябва да си приписвате всичко, докторе — репликира тя. — Доброто състояние на Люси тази сутрин се дължи до голяма степен на мен.

— За какво намеквате, мисис? — попита професорът.

— Ами през нощта се обезпокоих за нея и отидох да я видя. Тя спеше дълбоко и стъпките ми не я събудиха: Обаче помещението бе така просмукано от силната и отвратителна миризма на тези връзки, че опасявайки се да не се задуши, както е слаба, ги изхвърлих всичките от стаята и отворих прозореца, за да влезе чист въздух. Сигурна съм, че ще я намерите в много добро състояние.

И мисис Уестънрей се запъти към будоара си, без да забележи, че докато говореше, лицето на професора бе станало пепеляво. Ала последният, знаейки за деликатното здравословно състояние на майката на Люси, съумя да овладее емоциите си. След като останахме сами, направо ме изтика в столовата, където даде израз на отчаянието си:

— Господи! — извика той, вдигайки ръце нагоре. — Тази бедна майка с цялото си невежество и добра воля едновременно прави всичко, за да погуби дъщеря си и тялом, и духом! Хайде, бил той дявол или демон, ще се борим с него!

Влязохме в стаята на Люси и за пореден път останахме вцепенени пред восъчната й бледнина.

— Това и очаквах — прошепна Ван Хелсинг, изсвирвайки с уста по присъщия му многозначителен начин.

Заключи вратата и започна да приготвя необходимото за ново кръвопреливане. Бях наченал да си свалям връхната дреха, но със знак на ръката си той ме спря.

— Не! — заяви. — Ти ще извършиш кръвопреливането, а аз ще дам кръв.

Така че пак извършихме всичко по реда му: приспивателното, самата процедура… И пак страните на Люси възвърнаха цвета си. Малко по-късно, след като приключихме. Ван Хелсинг издебна удобен момент, за да предупреди мисис Уестънрей да не маха нищо от стаята на момичето, без да се посъветва с него самия. Каза й, че въпросните цветчета имат лечебно въздействие и че вдишването на мириса им е част от лечението. Взимайки изцяло случая в свои ръце, професорът реши тази нощ и следващата да бди край болната, като си запази правото да ме извика, ако присъствието ми стане необходимо.

След някой друг час Люси се събуди напълно освежена, без следа от доскорошното си ужасно състояние. Какво означаваше това? Започвам да се питам дали дългото време, което прекарвам между луди, не е започнало да се отразява върху разсъдъка ми.

17 септември. Живях четири спокойни денонощия и отново се чувствам толкова силна, че просто не мога да се позная. Сякаш съм се събудила след страшен кошмар. Откакто доктор Ван Хелсинг е край мен, вече ги няма лошите сънища, плашещите ме шумове, едновременно далечните звучащи до мен гласове, плясъкът от някакви криле пред прозореца и идващите неизвестно от къде резки звуци, които оказваха такова въздействие върху волята ми. Вече не се страхувам при приближаването на часа за спане и дори обикнах мириса на чесновия цвят. Тази нощ професорът трябва да се върне в Амстердам, но това не ме безпокои, тъй като вече не се нуждая и от наглеждане. Нощес, като се събудих на два пъти, установих, че е заспал на стола си, но без опасения се потапях отново в съня си, ако и клони, прилепи или каквото и да е, удрят бясно изотвън по стъклото на прозореца.