Брам Стокър - Дракула

— А мухите? — попитах.

— Да, и мухите я обичат и тъй като аз обичам мухите, обичам захарта.

Дадох му това, което искаше, и го оставих, превърнал се в най-щастливия човек на света. Как бих искал да проникна в мислите му!

Полунощ. Пак промяна в Рънфилд. След като бях ходил да видя мис Уестънрей, която се чувства доста по-добре, на връщане се спрях пред портата на приюта, за да съзерцавам залеза. Тогава чух крясъка му, изтичах по стълбите и стигнах до неговата стая, тъкмо когато оттам най-добре се виждаше потъващия зад хоризонта червен диск. Започна да се успокоява ведно с угасването на залеза и щом слънцето се скри напълно, той се изхлузи от ръцете, които го държаха, и се отпусна на пода като безчувствена маса. Удивителна е все пак възстановителната способност на лудите — след няколко минутки се изправи напълно спокоен и се огледа. Направих знак на пазачите да не го пипат, тъй като исках да видя какво ще стори. Тръгна право към прозореца и помете навън бучките захар; после взе кутията с мухите и изпразни и нея. След всичко това затвори прозореца, отиде до леглото си и седна на него. Учуден от действията му го попитах:

— Няма ли повече да събираш мухи?

— Не — отвърна той. — Омръзна ми този боклук!

Този човек наистина представлява интересен обект за проучване. Бих искал да зная защо бесовете го хващат именно при залез-слънце и при лунна светлина. Дали тези две светила в определени периоди не упражняват зловредно въздействие върху някои природи? Ще видим.

Днес пациентката е още по-добре.

Състоянието на пациентката забележително се подобрява.

Добър апетит; спокоен сън; възвръща цвета си.

Ужасен обрат. Елате веднага; не губете нито час.

Драги Арт,

Днешните новини не са толкова добри. Състоянието на Люси се влоши тази сутрин, но от това произлезе и нещо положително. Мисис Уестънрей, естествено, започна да проявява признаци на тревога за здравето на дъщеря си и се допита до мен като лекар. Възползвах се от този случай, за да й кажа, че големият специалист професор Ван Хелсинг ще дойде да прекара един сезон с мен с цел да проведем някои общи изследвания на пациентите ми.

Така че сега ще можем да се движим, без да предизвикваме прекомерна тревога у мисис Уестънрей, за която един шок в нейното състояние ще бъде смъртоносен. Това пък от своя страна ще бъде съдбоносно за Люси. Надявам се да излезем на глава с всички тези проблеми. Ще ти пиша пак при нужда.

7 септември. След като му описах симптомите при Люси, същите като преди, но много по-изявени, професорът запази мълчание с угрижен вид. Мисис Уестънрей бе разтревожена, но в рамките на поносимото.

Ван Хелсинг и аз влязохме сами в стаята на Люси и ако вчера видът й ме бе впечатлил, то днес ме ужаси. Бледнината й бе смъртна и чак устните и венците й се бяха обезцветили; чертите й бяха изострени и беше тъжно да се гледа и слуша начинът, по който дишаше. Тя лежеше неподвижно и нямаше сили да говори, затова постояхме известно време до ложето й в мълчание. След това Ван Хелсинг ми направи знак и напуснахме стаята.

— Господи, ужасно е! — възкликна той. — Нямаме време за губене. Ще умре от недостиг на кръв, ако не действаме веднага. Ще й направим кръвопреливане. Кой ще й даде кръв? Ти или аз?

— Аз, професоре. По-млад и по-силен съм.

Тъкмо бяхме започнали да подготвяме необходимото, когато чухме да се чука на входната врата на дома и не след дълго при нас се появи Артър. Той насмалко да припадне, когато го поставихме в течение на нещата, но професорът му каза:

— Идвате в много подходящ момент. Трябва да имате смелост, за да й помогнете. Мис Уестънрей се нуждае от кръв, иначе ще умре. Готвехме се именно да и направим кръвопреливане. Джон щеше да и даде от кръвта си, но след като вие сте тук, може би по-подходящо е вие да сте дарителят.

— Ако знаехте колко щастлив щях да бъде да дам живота си за нея…

— Браво, млади човече! — прекъсна го Ван Хелсинг. — Без да се наложи да стигнете до тази крайност, ще бъдете доволен, че сте направили каквото можете за жената, която обичате. Елате с мен, но тихо.