25 август. Още една лоша нощ. Мама не прие идеята ми. Не се чувства добре и се страхува да не ме натовари с близостта си. Въпреки усилията си да остана будна, когато часовникът удари дванадесет часа, сънят започна да ме надвива; тогава чух нещо като биене на криле о прозореца, но не му обърнах внимание. След това, предполагам, съм заспала дълбоко, защото не помня нищо повече. Пак лоши сънища, от които обаче при събуждането ми не бе останал никакъв спомен. Лицето ми е бледо, а гърлото ме боли. Трябва да ми има нещо на дробовете, тъй като въздухът не ми стига. Ще направя всичко възможно да изглеждам по-бодра, когато дойде Артър, понеже иначе ще добие отново угрижен вид.
Писмо от Артър Холмууд до доктор Сюърд
хотел Албъмейрл, 31 август
Драги Джек,
Пиша ти, за да те помоля за една услуга. Люси е болна; тоест няма конкретно заболяване и все пак изглежда все по-зле. Сигурен съм, че причината е психическа. Казах й, че ще те помоля да дойдеш и в началото се възпротиви — зная защо, скъпи приятелю — но после склони. Известно ми е, че ще бъде болезнено за теб, но е необходимо за нея. Поканен си на обяд в Хилингъм утре в два часа, за да не се събудят подозрения у мисис Уестънрей, и след обяд Люси ще нагласи нещата така, че да остане с теб насаме. Аз ще дойда в часа за чай и после ще си тръгнем заедно. Изпълнен съм с тревога. След като я видиш, разчитам да ми кажеш какво мислиш.
Телеграма от Артър Холмууд до Сюърд
1 септември
Извикаха ме при баща ми, чието състояние се е влошило. Пиши ми подробно до Ринг още тази нощ. Ако е нужно изпрати ми телеграма.
Писмо от доктор Сюърд до Артър Холмууд
2 септември
Относно здравето на мис Уестънрей бързам да ти кажа веднага, че по мое мнение не се касае за функционално нарушение или болест, която да ми е известна. Въпреки, че има признаци за известна анемия и аз смятам, че става въпрос по-скоро за нещо психическо. Тя ми разказа, че от малка страда от сомнамбулизъм и че по време на престоя й в Уитби това й страдание се е подновило, като една нощ отишла чак на източното възвишение, където я намерила мис Мърей. Макар и да ме увери, че напоследък не е имала такива случаи, имам съмнения и направих възможно най-правилното по моя преценка: писах на стария си приятел и учител професор Ван Хелсинг от Амстердам, който е най-добрият специалист по неординарни заболявания в света. Помолих го да дойде колкото се може по-скоро. Освен че е лекар, той е философ-метафизик с абсолютно разкрепостен ум.
Твой Джон Сюърд
Писмо от доктор Сюърд до Артър Хелмууд
3 септември
Драги Арт,
Ван Хелсинг дойде и си отиде. Той успя да прегледа Люси, без майка й да разбере това, и ми се вижда много угрижен, ако и да се ограничи да каже, че му е нужно да размисли по случая. Не се сърди, Арт, но както го познавам, като му дойде времето ще заговори. „Съгласен съм с теб“, ми каза той. „че е имала голяма загуба на кръв. Но в същото време липсват някои типични признаци на анемията. Ще се върна вкъщи, за да мисля. Случаят ме интересува и при необходимост ще дойда пак. Дръжте ме в течение на по-нататъшното й състояние.“
Сега, Артър, знаеш колкото и аз. Ще държа Люси под око и ще ти пиша, ако има нещо ново.
Дневникът на доктор Сюърд
4 септември. Щом изплува луната, Рънфилд започна да става неспокоен, докато не забуйства така, че бе необходима силата на значителен брой хора, за да бъде удържан. След това постепенно започна да се успокоява, докато не изпадна в меланхолия, в каквато се намира и сега. Все още не мога да разбера много неща.
По-късно. Нова промяна у пациента. Отидох да го видя в пет часа и го намерих много весел. Ловеше мухи и ги ядеше, като в същото време с пирон отбелязваше броя им върху вратата. Като ме видя, се извини за лошото си държание и ме помоли смирено да му позволя да се върне в обичайната му стая, където да разполага с бележника си. Съгласих се и ето, че сега е отворил прозореца, за да привлича мухите със захарта за чая си, като едновременно с това тършува из ъглите в търсене на паяк. Опитах се да го накарам да говори за случилото се през последните дни, но той отказа. За миг или два придоби натъжен вид и възкликна с отчужден глас, като да казваше по-скоро на себе си, отколкото на мен:
— Всичко свърши, всичко свърши! Той ме изостави. Няма надежда за мен, освен ако не го направя сам. — След което, вдигайки глава с решителен вид: — Докторе, ще ме снабдите ли с малко повече захар? Мисля, че ще ми дойде добре.
Читать дальше