Брам Стокър - Дракула

— Тук ще можете да се отморите — ми каза тя. — Тази врата, както и вратата на моята стая ще бъдат отворени, така че ще имам възможност да ви повикам, ако се нуждая от нещо. Можете да се излегнете на дивана; зная, че вие, лекарите, не сте склонни да се пъхнете в леглото, когато имате пациент наблизо.

Тъй като се чувствах много изморен, приех предложението й при условие, че ще ме извика и при най-малкия повод.

10 септември. Събудих се светкавично, усещайки, че една ръка е положена върху главата ми. Беше Ван Хелсинг. Прикани ме да минем веднага в стаята на Люси и там, побледнял като платно, ми посочи кревата й. Коленете ми се разтрепериха при вида на клетото момиче: беше в несвяст и по-бледа от всякога. Чак устните и венците й бяха побелели, както е при някои мъртъвци, починали след дълго боледуване. Професорът бе пред изблик на гняв, но се овладя и каза:

— Бързо! Подайте коняка!

Накваси й малко устата, а после заедно и разтрихме китките и сърдечната област. След няколко минути напрегнато очакване Ван Хелсинг възкликна:

— Не е съвсем късно. Сърцето бие, макар и слабо. Всичко, което направихме, отиде напразно и ще трябва да започнем отново. Този път ще имам нужда от теб, приятелю Джон.

Още изричайки тези думи, той започна да изважда от чантата необходимите за кръвопреливане инструменти, а аз си запретнах ръкава на ризата…

Всичко бе извършено сравнително бързо и професорът втренчи поглед в Люси, докато аз запритисках с пръст дупчицата на вената си. Чувствах се отпаднал и малко ми се виеше свят, та той ми препоръча да отида да изпия чаша вино. Когато излизах ми прошепна да не казвам на никого нищо за случилото се, нито дори на Артър. Малко по-късно, докато заспивах, се питах по какъв ли начин Люси е загубила толкова кръв, без да има видими следи от това. Не зная защо, но се сетих за малките дупчици в близост до гръкляна й…

Тя спа през целия ден и когато се събуди, изглеждаше поукрепнала, макар и не до степента на предишния ден. Ван Хелсинг я повери на грижите ми, след което излезе и го чух в хола да пита за пътя до най-близката телеграфна служба.

Люси разговаря с мен свободно и имаше вид като да не знае за случилото се. Постарах се да я развлека, а майка й ми благодари за грижите. След около два часа отсъствие професорът се върна и каза:

— Иди си вкъщи; яж и пий на воля. Трябва да се подсилиш. Аз ще бдя над момичето цяла нощ. Ние двамата ще бъдем единствените, които ще следим този случай, и не бива да посвещаваме другиго. Имам сериозни съображения за това си изискване. Не ме питай какви са. Мисли каквото си искаш и не се страхувай и от най-невероятните си предположения.

11 септември. Този следобед отидох в Хилингъм и заварих Ван Хелсинг в много добро настроение, а Люси — в доста по-свеж вид. По едно време пристигна една пощенска пратка на името на професора. Той я отвори припряно и оттам се показа стрък бели цветчета.

— За вас са, мис Люси — каза Ван Хелсинг.

— За мен! О, доктор Ван Хелсинг!

— Да, мило момиче, но са лечебни. Ще ги увеся на прозореца, а с част от тях ще ви стъкмя една хубава огърлица, която ще сложа на шията ви, за да можете да спите добре. Също като лотосовия цвят изпращат в забрава всички проблеми.

Докато той говореше, Люси заоглежда растението, вдъхвайки мириса му. Изведнъж го захвърли, възкликвайки с насмешливо-гнуслив тон:

— Мисля, професоре, че си правите шега с мен. Та това всъщност е див чесън!

За моя изненада Ван Хелсинг отвърна с твърд глас:

— Предупреждавам ви, че не ще приема бунт от ваша страна. Всичко, което правя, е за ваше добро, така че ще трябва безмълвно да се подчините и да си сложите гирляндата, която ще ви приготвя.

Държанието на професора ми се видя извънредно странно; през дългите си години учение никога не бях видял или чул нещо подобно. След като затвори прозореца, той взе една шепа от цветчетата и започна да натрива с тях рамката и перваза му, като че ли искаше да бъде сигурен, че самият въздух, който влиза през процепите, ще бъде напоен с мирис на чесън. Всичко това ми се видя гротескно и му заявих:

— Вашите действия ме удивляват, професоре. Човек би казал, че правите някаква магия за отпъждане на зли духове.

— Може и така да е — отвърна той, докато заплиташе гирляндата, предназначена за врата на Люси.

Почакахме Люси да се приготви за лягане и след като тя се намери в леглото, Ван Хелсинг й окачи своеобразната огърлица. Преди да си идем, той я предупреди: