Брам Стокър - Дракула

Здесь есть возможность читать онлайн «Брам Стокър - Дракула» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Дракула: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Дракула»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Написан в края на миналия век, романът „Дракула“ е считан за един от най-добрите образци на „готическата“ литература на ужаса и късния романтизъм. Подхванато много скоро от кинематографията, това име добива такава мрачна известност, че се превръща едва ли не в синоним на „вампир“. За основа и първообраз на автора е послужила действително съществувалата през късното средновековие личност на трансилванския владетел Дракула, останал легендарен както с набезите си срещу турците, така и с жестокостите си спрямо подвластниците му.

Дракула — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Дракула», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать
Вестник „Пол Мол“, 18 септември
Избягалият вълк

Опасно приключение на нашия репортер

Интервю с пазача на зоологическата градина

След много неуспешни опити успях да се добера до пазача на зоологическата градина Томас Байлдър, който живее в същата заедно със съпругата си. Помолих го да ми разкаже обстоятелствата около бягството на вълка и неговите впечатления по това произшествие. Човекът се съгласи да ми предаде някои подробности:

— Този вълк, викахме му Берсикер, го докараха от Норвегия преди четири години заедно с още два сиви като него вълци. Държането му винаги беше без грешка — никакви проблеми. Та, сър, вчера към два часа следобед за пръв път усетих, че нещо не е наред. Бях до клетката на пумата; ама като чух вълкът да вие, веднага запраших нататък. Видях Берсикер да се хвърля връз железните пръти на клетката, като да иска да излезе. Иначе по туй време нямаше жив човек, само един стоеше наблизо. Беше длъгнест и малко нещо кльощав, с клюнест нос и побеляла брада; очите му — лошави, серт, а и червени отгоре на туй, да рече човек, че огън хвърлят. Не знам защо, ама ми мина през ума, че може би той прави животното нервно. На ръцете си имаше бели кожени ръкавици. Посочи ми вълците и рече: „Пазачо, тези вълци са неспокойни от нещо.“ — „Може и от вас да е“ — рекох, защото хич не ми харесаха маниерите му. Не се разсърди, както очаквах, а се засмя нахално и тогава ми направиха впечатление дългите му и остри зъби. „Май не им се нравя“, подкара пак оня. — „О, тъкмо напротив“, викам му, като се запревземах като него, „винаги обичат да разполагат с някоя кост по чаено време, а вие имате достатъчно да им предоставите.“ Та тогава, може и да е чудно, ама животните, като видяха, че си говорим, мирясаха. Отидох при Берсикер и го подръпнах за ушите, както си ни е закачката. А оня също се доближи и пипна ушите на вълка! „Внимателно“, предупредих го, „Берсикер е много бърз“. — „Няма значение“, рече оня тип. „Свикнал съм с тях“ — „Да не сте в тая търговия?“, попитах го вече с известно зачитане. — „Не е точно това, но съм опитомявал доста вълци.“ Едвам каза тия думи, повдигна си шапката и се пръждоса. Берсикер дълго гледа след него, след туй се просна в един ъгъл на клетката и не мръдна оттам цял следобед. Добре, ама нощеска, кога месечината изгря, вълците почнаха да вият. Нямаше защо да го правят — жива душа наоколо. Един-дваж излязох да видя дали всичко е наред; наред си беше. Малко преди дванайсет реших да хвърля последен поглед, преди да откъртя и открих, че пръчките на клетката на Берсикер са къде извити, къде направо счупени, а самата клетка е празна. Та това е всичко, което знам.

Когато човекът свърши разказа си, го попитах дали някой друг е видял нещо.

— Не, сър — отвърна той.

— Добре, приятелю, а какво е все пак мнението ти относно това бягство на вълка? — поисках да знам аз.

— Мнението ми е, че Берсикер се мотае някъде наблизо. Сиромахът не е свикнал да търси и да се бори за храна. Ако не намери някоя кланица, а вместо туй попадне на бебешка количка, оставена на самотек от заплеснала се с някой войник бавачка, нищо чудно при следващото преброяване да се окаже, че липсва един младенец. Това е, което мога да кажа.

Тъкмо подавах на пазача половин суверен, когато от прозореца се чу някакво търкане и блъскане. Лицето на мистър Баилдър светна.

— Боже мили! — възкликна той. — Та това е Берсикер, който си се връща сам!

Звярът се оказа абсолютно миролюбиво настроен и сцената, която последва, бе трагикомична. Вълкът, вестта за чието бягство половин ден беше парализирала Лондон и беше накарала децата да треперят от ужас, стоеше там с разкайващ се вид и пазачът и неговата съпруга му се радваха и го галеха като завърналия се блуден син. Старият Баилдър го огледа с най-грижовно внимание и каза:

— Знаех си, че пича му неден ще се нахака нейде. Кожата на главата му е нарязана и фрашкана с парчета стъкло. Трябва, да е прескачал ограда или нещо от десена. Крайно време е да се забрани на разни перковци да слагат натрошени стъкла по зидовете си.

След това той отведе вълка в клетката му, където му даде парче месо и го затвори. А аз си тръгнах, за да пресъздам единствената днешна информация за това странно бягство от зоологическата градина.

Дневникът на доктор Сюърд

17 септември. След вечеря се оттеглих в кабинета си, за да продължа някои свои работи, занемарени напоследък поради продължителните ми пребивавания при Люси. Изведнъж вратата рязко се отвори и моят пациент зоофагът се втурна вътре, нахвърляйки се върху мен с кухненски нож в ръка. Скочих и се постарах писалището да остане помежду ни, обаче той се оказа прекалено бърз за мен и преди да разбера какво става, с един замах успя да разреже лявата, ми китка. За да избегна ново нараняване, със силен юмручен удар го повалих на пода. Китката ми силно кървеше и скоро на килима се образува малка локва. Виждайки, че този приятел ще продължава да лежи известно време, започнах да превързвам раната си, без да изпускам от погледа си проснатото му тяло. Когато пазачите нахлуха в кабинета, той вече се бе съвзел и се бе впуснал в едно занимание, което ни отврати: лежейки по корем, лочеше като куче стеклата се от мен кръв. Вързаха го здраво, но той си тръгна съвсем кротко с тях, като повтаряше:

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Дракула»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Дракула» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Дракула»

Обсуждение, отзывы о книге «Дракула» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x