Брам Стокър - Дракула

Разчитай на мен.

Уитби, 24 юли. По-очарователна от всякога, Люси ме чакаше на гарата и оттам се запътихме към дома, който те заемат в Кресънт. Пейзажът е живописен и къщите на стария град са с червенеещи се покриви, като че струпани едни върху други, като в картините от Нюрнберг, които сме виждали. Край горната част на града са руините на абатство Уитби. Легендата твърди, че една дама в бяло се появява на прозорците му. Между абатството и града има друга църква, енорийската, около която се простира голямо гробище, осеяно с гробове. Това е най-хубавото място в Уитби, тъй като застане ли човек на възвишението, пред него се открива широк изглед към пристанището и целия залив, докъдето нос Тетълнес навлиза в морето, което пък на свой ред така разяжда сушата, че брегът непрекъснато са отмива и така някои от гробовете са били унищожени. През гробището минават алеи с каменни пейки и през целия ден хора се заседяват там, за да се наслаждават на красивата гледка и приятния бриз. Ще идвам тук често. Сега пиша именно на това място, с тетрадка, положена върху коленете ми, слушайки в същото време събеседването на трима седящи в съседство старци… Влязох в разговор с един от тях; той ми каза, че е около стогодишен и че като млад е взел участие в битката при Ватерлоо. Май че е доста скептично настроена личност: когато го попитах има ли някаква истина в легендата за дамата в бяло, се изсмя. За съжаление, едва-що бе наченал да разказва интересни истории, когато часовникът би пет часа и той си тръгна към къщи, за да пие чай. Аз също ще се прибера, защото предполагам, че Люси и майка й са приключили с гостуванията си.

1 август. Пристигнах тук с Люси преди един час и имахме интересен разговор с моя стар приятел и другите двама, които винаги се събират с него. След като послушахме развлекателните разкази на мистър Суейлс, Люси и аз седнахме насаме и тя ми разнищи отново всичко свързано с Артър и предстоящата сватба. Това ме понатъжи, тъй като вече стана месец, откакто не съм имала известие от Джонатан.

Същия ден. Дойдох сама, за да скрия потиснатостта си от това, че все още не съм получила никакво писмо. Надявам се нищо лошо да не се е случило на Джонатан. Дните се изнизват, а аз все се питам къде ли е и дали си спомня за мен. Как бих искала да е тук!

5 юни. Случаят Рънфилд става все по-интересен, колкото повече вниквам в него. Доминиращата характеристика в личността му е любовта към животните, въпреки че понякога наблюдавам такива любопитни опитни поврати в това му чувство, че го считам склонен и към анормална жестокост. Сега заниманието му е да лови мухи. Натрупал е такова количество от тях, че бях принуден лично да му обърна внимание. Учудих се, като видях, че не реагира с ярост, както очаквах, а че погледна на въпроса сериозно. След като помисли малко, ме попита: „Давате ли ми три дни? За това време ще ги изнеса от тук.“ Разбира се, съгласих се, но ще трябва да го наблюдавам.

18 юни. Сега се е посветил на паяци и е затворил няколко големи екземпляра в една кутия. Храни ги с мухите и броят на последните значително е намалял, въпреки че, за да ги привлече в стаята си, е използвал половината от собствената си храна.

1 юли. Паяците му са станали толкова много, че му казах да ги махне. Думите ми го натъжиха и тогава добавих, че би могъл да си запази няколко броя. Това като че ли го задоволи и му дадох същия срок като преди. Докато бях с него, ме погнуси, тъй като улови една муха, която жужеше из стаята; и преди да се усетя, пъхна я в устата си и я изяде. Скарах му се, но той ми обясни, че това е много полезно; че това е живот, който минава в него. Това ми навя някои мисли или поне рудименти на такива. Ще трябва да го наблюдавам как ще се отърве от паяците. Очевидно той разработва в ума си някакъв сериозен проблем, защото редовно си прави записки в едно тефтерче. Доколкото успях да видя, страниците му са изпълнени с номера.

8 юли. Има метод в лудостта му и като че ли започвам да схващам основната идея. Няколко дни не го закачах, за да видя дали ще настъпи някаква промяна, но нещата останаха такива, каквито са си, с изключение на това, че се е разделил с някои от своите приятели и се е сдобил с един нов. Изхитрил се е да хване едно врабче и отчасти да го опитоми. Намалил е броя на паяците, но тези, които са останали, са много добре хранени, тъй като той продължава да примамва мухи с храната си.