Брам Стокър - Дракула

Като ми пишеш, постави ме в течение на всички новини. От доста време не разказваш нищо, а дочух слухове за някакъв висок и къдрав хубавеляк. Какво ще кажеш за това? Сега се разделям с теб, защото стана вече много късно.

Драга Мина,

Несправедлива си в обвиненията си, че не ти разказвам нищо, тъй като няма нищо интересно за отбелязване. Що се отнася до високия и къдрав мъж, предполагам, че става дума за мистър Холмууд. Идва често да ни види и се разбира много добре с мама, с която разговаря надълго на интересуващи ги теми. Преди време се запознахме с един човек, който би бил идеален за теб, ако ти не беше сгодена за Джонатан. Привлекателен е, елегантен и от добро семейство. Лекар е и е много интелигентен. Представи си: само двадесет и девет годишен е, а му е поверен един голям приют за душевноболни. След като ми го представи мистър Холмууд, идва често у дома и той. Има странния навик да гледа другите право в лицето, като че опитвайки се да чете мислите им. Казва, че прави интересно психологическо изследване. Артър твърди, че… Ето че назовавам мистър Холмууд с малкото му име. Чувствата ми накрая ме издадоха. Никога не съм имала тайни от теб; от малки сме се смели и плакали заедно. Досети се, нали? Обичам го, Мина, но се изчервявам, като го казвам, имайки предвид, че не ми е казал още нито дума, въпреки че съм сигурна, че и той ме обича. Пиши ми скоро, моля те, какво мислиш за това, което ти споделих. Лека нощ. Мина, и се моли за щастието ми.

Скъпа Мина,

Хиляди благодарности за прекрасното ти писмо. Почувствах се много добре, след като ти се доверих и срещнах твоето разбиране. А ето междувременно какво стана: аз, която навършвам двадесет години през септември и до сега не бях получавала нито едно предложение за брак, днес получих три. Три за един ден! Единият от претендентите ми дойде преди обяд; касае се за доктор Джон Сюърд, онзи, който управлява приюта за душевноболни. Той е невъзмутим човек, който много добре владее емоциите си, но тогава беше нервен. След като го изслушах, се почувствах задължена да му кажа, че ако и да съм свободна, сърцето ми вече си има своя господар. Той запази присъствие на духа, хвана ми ръцете със сериозен вид и ми каза, че се надява да бъда много щастлива и че се надява също да го считам в бъдеще за един от най-добрите си приятели. Мина, да знаеш само как ми бе тъжно, че се налага да го отблъсна. Извини ме, но не мога да овладея сълзите, които напират в очите ми…

Вечерта. Артър току-що си тръгна и тъй като се почувствах в по-добро душевно състояние, ще продължа разказа си за случилото се през деня. Номер две дойде след обяд. Това е един свестен човек, американец от Тексас, на име Куинси П. Морис. Беше в толкова добро настроение, за да не кажа весел, че при отказа си не се притесних толкова, колкото с бедния доктор Сюърд. Когато ме попита дали съм влюбена в друг, казах му истината и тази ми искреност изглежда му хареса, защото ми обеща беззаветно приятелство от тук насетне.

Мисля, че не е нужно да ти разказвам за номер три, нали? Освен това всичко беше толкова объркано… Стори ми се, че се измина само един миг от неговото пристигане до прегръдката и целувката му. Много съм щастлива и не зная какво толкова направих, за да го заслужа. Бог показа голяма доброта, изпращайки ми съпруга и приятеля, който ще имам. Твоя обичаща те.

25 май. След отказа, който получих вчера, чувствам някаква празнота; нищо на този свят не си заслужава и нямам желание за каквото и да било… Тъй като зная, че единственият лек за този вид бележки е работата, слязох да посетя пациентите си. Избрах един случай, който ми предоставя възможността да направя интересно изследване и реших да се заема с него по-отблизо, за да проуча причините за халюцинациите му.

Касае се за Р. М. Рънфилд, петдесет и деветгодишен. Има сангвиничен темперамент, голяма физическа сила, изпада в силно възбудни състояния, след което — в периоди на тъга, завършващи в някаква фиксидея, която не мога да дешифрирам. Може да се окаже опасен.

Драги Артър,

Никога не забравям миговете, които заедно споделихме около огньовете на различни лагери, както и това, колко пъти взаимно си превързвахме раните след нашето слизане на Маркизките острови; същото се отнася и до наздравиците ни по бреговете на Титикака. А имаме още неща да си кажем, още рани да лекуваме и още наздравици да вдигнем. Не би ли ти било приятно това да стане утре вечер в моя лагер? Не се колебая да те каня, тъй като зная, че определена дама е ангажирана с едно вечерно празненство и че ти съответно си свободен. С нас ще бъде и старият ми приятел от Корея Джек Сюърд. Искаме да вдигнем заедно чашите си за щастливеца, който спечели сърцето на толкова чудесна жена. Обещаваме ти топло посрещане и се заклеваме да ти помогнем да се върнеш, в случай че попрекалиш с пиенето в чест на определен чифт очи. Ела!