Брам Стокър - Дракула

19 май. Миналата нощ графът поиска от мен с най-меден тон да напиша три писма: едното, твърдящо, че напускам замъка след няколко дни, второто, известяващо тръгването ми, и третото, съобщаващо благополучното ми пристигане в Бистриц. Обясни ми, че пощата е нередовна и че ако пиша сега, ще успокоя приятелите си. Престорих се, че споделям виждането му и го попитах какви дати да сложа на писмата си. След като помисли малко, той каза:

— Първото би трябвало да бъде от 12 юни, второто — от 19 юни, а третото — от 23 същия месец.

Сега вече зная колко време живот ми остава. Бог да се смили над мен!

28 май. Има някаква възможност да избягам или поне да пратя известия у дома. В замъка пристигна цигански катун и разположи шатрите си в двора, под прозореца ми.

Написах посланията. На Мина — в стенографска форма, описвайки положението си, но без ужасите, които и аз самият едва издържам. В случай, че посланието не достигне предназначението си, графът не ще бъде в състояние да разбере докъде се простира моята осведоменост. Колкото до писмото до мистър Хоукинс, в него аз с обичайна писменост го молех да се свърже с Мина.

Хвърлих писмата през прозореца и мъжът, който ги подхвана, ги притисна към гърдите си и кимна с глава. Това е всичко, което можах да направя. После отидох в библиотеката и се отдадох на четене…

Малко по-късно графът дойде, седна до мен и ми каза с познатия ми вече меден глас, докато отваряше двете писма:

— Един от циганите ми даде това. Вижте! — Със сигурност вече ги бе чел. Едното е ваше, предназначено за приятеля ми Питър Хоукинс, другото представлява нещо долно и е оскърбление спрямо приятелството и гостоприемството. — Очите му проблеснаха злобно при вида на странните знаци… — Не е подписано. Така, че можем да считаме, че не ни засяга. Колкото до първото, ще го изпратя, щом като е ваше. Кореспонденцията ви е свещена за мен, млади приятелю.

След като излезе от помещението, чух, че внимателно превърта ключа в ключалката на вратата. Отправих се веднага към спалнята си и колкото и странно да изглежда, потънах в дълбок сън. И отчаянието си има своите мигове на спокойствие.

31 май. Тази сутрин, като отидох да потърся листа за писане и плик в куфара си, установих с изненада, че са изчезнали и че същото се е случило и с всичките ми бележки, свързани с железниците и с пътуването въобще, както и с кредитната ми карта. С една дума, сега ми липсваше всичко, което би могло да ми бъде полезно, озовях ли се извън замъка. Седнах да размисля върху случилото се и изведнъж ми хрумна да погледна и в шкафа, където бяха окачени дрехите ми. Пътните ми дрехи липсваха до една. Това беше нова низост…

24 юни. Снощи Дракула се оттегли рано, заключвайки се в стаята си. Възползвайки се от това обстоятелство, отидох при обичайното си място за наблюдение и се облакътих на прозореца, гледащ на юг, с надеждата, че ще мога да следя графа. Нещо става в замъка, тъй като циганите са все така тук, работейки нещо. За това съдя по приглушените звуци и удари, стигащи до ушите ми.

Бях прекарал около половин час на прозореца, когато видях графа да излиза. Отдръпнах се предпазливо, като в същото време продължавах да го наблюдавам. С изненада видях, че е облякъл дрехите ми, с които бях пристигнал, и че от рамото му виси страшната торба, която онези скверни жени бяха отмъкнали. Нямаше съмнение относно намеренията му. Щеше да внуши на хората, че виждат мен с двояка цел: първо, за да създаде впечатлението, че съм бил виждан из околните населени места да изпращам писма и, второ, за да ми бъдат приписани собствените му злодеяния, които върши.

Решен да дочакам завръщането на графа, упорито се заседях до прозореца. Ала по едно време ми се стори, че на лунната светлина започват да се очертават силуетите на трите призрачни жени, на които бях обречен. Тогава избягах оттам и се почувствувах по-сигурен в стаята си, където лунните лъчи нямаха достъп, а светилникът гореше ярко.

Около два часа по-късно откъм стаята на графа се разнесе нещо като остър писък, който рязко секна, като че ли бързо заглушен; след това последва дълбока и смразяваща кръвта тишина. С туптящо сърце се опитах да изляза, но открих, че междувременно съм бил заключен. Оказах се затворен и безпомощен. Седнах и просто заплаках.

Както седях така, до мен от двора достигна сърцераздирателен женски вик. Втурнах се към прозореца и наистина видях една разчорлена жена с притисната о гърдите длан като след дълго тичане. Когато съзря лицето ми на прозореца, тя се втурна напред, крещейки заплашително: