Брам Стокър - Дракула

По-късно: утринта на 16 май. Едвам бях затворил своя дневник, слагайки го в джоба си заедно с молива, когато почувствах, че ми се доспива. Тутакси ми дойде наум предупреждението на графа, но ми се прииска да не му се подчиня, така че реших да спя тук, на мястото, където красиви жени са плакали за мъжете си, сражаващи се с безмилостни войни. Предполагам, че трябва да съм заспал. Надявам се да е било така, но се и опасявам, че не е било, защото това, което се случи, бе стряскащо реално, толкова реално, че сега, седейки огрян от утринното слънце, не мога по никакъв начин да повярвам, че е било сън.

Не бях сам в помещението. Всичко си беше същото, както когато влязох; виждах и следите от стъпките си по прашния под. Ала пред мен, осветени от лунната светлина, имаше три млади жени с изискани одежди и осанка. При вида им помислих, че трябва да сънувам, тъй като ако и луната да бе зад тях, те не хвърляха сянка на пода. Приближиха се до мен, загледаха ме и после зашепнаха помежду си. Две бяха тъмнокоси и с орлови носове като този на графа, а третата бе много красива със златистите си коси и очи като светли сапфири. И трите имаха блестящи бели зъби, приличащи на перли върху аленината на чувствените им устни. Внезапно усетих силно желание тези устни да ме целунат. Не би трябвало да записвам това, за да не причиня болка на Мина, в случай, че един ден прочете тези страници, но това е истината. Избухнаха в смях, русокосата кокетно въртеше глава, а другите две я подстрекаваха. Едната каза:

— Хайде! Ти си първа, ние те следваме. Твое е правото да започнеш.

Другата добави:

— Млад е и силен; ще има целувки за всичките.

Лежах неподвижно в сладостно очакване, наблюдавайки ги иззад полуотворените си клепачи. Красавицата подви колене и се наведе над мен. Заля ме вълна от сладострастие, едновременно възбуждащо и отблъскващо. Тя изви шия и облиза устните си досущ като животно; луната ми позволи да видя добре тяхната овлажненост, както и червенината на езика й, потрепващ между белите й и остри зъби. Започна да навежда глава, като устните и отминаха устата и брадата ми, устремявайки се към гърлото ми. За малко се поспря, през което време чух отново примляскването на езика й с устните и зъбите и усетих топлия й дъх върху шията си. Когато тези устни влязоха в досег със свръхчувствителната кожа на гърлото ми, изпитах нежна тръпка, сетне почувствах допира на върховете на два остри зъба. Затворих очи в томителен екстаз и зачаках с туптящо сърце.

Но в същия миг ново чувство премина през мен. Усетих присъствието на графа, който като да бе разярен. Несъзнателно отворих очи и видях силната му ръка да сграбчва нежния врат на хубавицата, отделяйки я рязко от мен. Очите му горяха като че ли огънят на преизподнята се бе разпалил в тях. Със замах отхвърли жената, после с властно движение като че направи знак другите да не се приближават. Беше същият жест, с който възпря вълците.

— Как се осмелявате да го пипате? Как смеете да му хвърляте око, след като ви забраних това? — ревна графът. — Този човек ми принадлежи! Онази от вас, която го доближи, ще си има работа с мен.

Русата се изсмя предвзето и се обърна, за да му отговори:

— Ти никога не си обичал! Не знаеш какво е да обичаш!

Другите жени се присъединиха към смеха й, а графът, след като ме погледна внимателно, прошепна:

— Аз също мога да обичам; вие самите сте в състояние да го потвърдите, ако се поровите в миналото. Не е ли така? Добре, обещавам ви, че след като си свърша работата с него, ще можете да го целувате на воля. А сега вън, вън! Трябва да го събудя, тъй като ни предстоят много дела.

— Няма ли нещо за нас тази нощ? — се осведоми едната от тях, посочвайки с усмивка чувала, който той бе оставил на пода и който мърдаше; като че ли нещо живо имаше в него.

В отговор графът кимна с глава. Една от жените се втурна и отвори чувала. Ако ушите ми не ме излъгаха, дочух тънък плач като на полузадушено малко дете. Жените се струпаха около му, а аз се вцепених от ужас. Но те бързо си тръгнаха, отнасяйки със себе си страшния чувал.

Тогава загубих съзнание.

Събудих се в леглото си. Графът трябва да ме бе домъкнал до тук и съблякъл по всяка вероятност набързо, защото съдържанието на джобовете ми бе непокътнато. Ако бе открил съществуването на този дневник, то той щеше да го вземе или унищожи. Обгръщам стаята с поглед; по-рано ми се струваше изпълнена с дебнещи заплахи, а сега ми се вижда истинско светилище. Нищо не може да бъде по-страшно от онези гнусни жени, които се канеха… се канят… да изсмучат кръвта ми.