Хариет Стоу - Чичо Томовата колиба

Сега можем да видим цялата група, благополучно прехвърлена на големия параход „Цинцинати“, да се носи по реката с пълна пара.

Здравето на Каси бързо се подобряваше. Тя стоеше на палубата, идваше на обяд в столовата и правеше впечатление на жена, която на младини ще да е била много красива.

Още щом я зърна, Джордж бе поразен от приликата с някого, когото не можеше да си спомни. Той непрестанно я гледаше и следеше. На ядене или когато стоеше пред вратата на своята кабина, Каси винаги чувствуваше погледа на младия мъж, насочен към нея. Джордж вежливо свеждаше очи, когато разбереше от нейното държане, че тя съзнава, че е наблюдавана.

Каси почна да се безпокои. Тя помисли, че той подозира нещо. И накрая реши да се остави на неговото великодушие и да му довери всичко.

Джордж от сърце съчувствуваше всекиму, който бе избягал от плантацията на Легри, за която той не можеше да мисли и да говори спокойно. Без дори да мисли за всички евентуални последствия — нещо характерно за неговата възраст и положение, — той я увери смело, че ще направи всичко, което е по силите му, за да защити и изведе и двете в безопасност.

Съседната до Касината кабина бе заета от една французойка на име мадам Дьо Ту, която пътуваше заедно с малката си хубава дъщеря, дете на дванадесетина години.

Тази дама, като разбра от разговора си с Джордж, че той е от Кентъки, показа явно желание да завърже познанство с него. В това тя бе подпомогната от, малката си дъщеря, която бе тъй очарователна, че сполучваше да разсее всяка умора при двуседмичното пътуване на парахода.

Джордж често сядаше пред вратата на кабината на мадам Дьо Ту и Каси можеше да чува техния разговор. Мадам Дьо Ту разпитваше много подробно за Кентъки, дето, както тя каза, била живяла по-рано. За своя голяма изненада Джордж откри, че тя е живяла тогава някъде съвсем близо до тях. При пО-нататъшния разговор той все повече се учудваше на осведомеността й за хората и нещата в това място.

— Знаете ли — каза един ден мадам Дьо Ту — да е имало в съседство с вас някой човек на име Харис.

— Има един старик с такова име, който живее недалеч от бащиното ми имение — каза Джордж, — обаче никога не сме били в тесни връзки с него.

— Струва ми се, че той е голям робовладелец — каза мадам Дьо Ту, като гласът й издаде по-голям интерес, отколкото би искала да покаже.

— Да, такъв е — отвърна Джордж, доста изненадан.

— Дали знаете да е имал — може би сте чували, че той е притежавал млад мулат на име Джордж.

— О, разбира се, Джордж Харис. Познавам го добре. Той се ожени за прислужницата на моята майка. Но, той избяга в Канада.

— Избяга? — възкликна мадам Дьо Ту. — Слава богу. Джордж я погледна изненадан, но не каза нищо. Мадам Дьо Ту подпря глава на ръката си и избухна в сълзи.

— Той е мой брат — каза тя.

— Възможно ли е? — Джордж беше поразен.

— Да — каза мадам Дьо Ту, като вдигна гордо глава и избърса сълзите си. — Мистър Шелби, Джордж е мой брат.

— Аз съм извънредно изненадан — каза Джордж, отпусна се назад на стола и погледна мадам Дьо Ту.

— Аз бях продадена на Юг, когато той беше още момче — каза тя. — Бях купена от добър и щедър човек. Той ме отведе в Западна Индия, освободи ме и се ожени за мен. Неотдавна той почина и аз съм на път за Кентъки, да видя дали бих могла да намеря и откупя брат си.

— Чувал съм да казва, че имал сестра Емилия, която била продадена на Юг.

— Да, това съм аз. Кажете ми нещо за него.

— Прекрасен човек, въпреки че израсна в робство. Има великолепен характер, много е интелигентен и е човек с принципи. Познавам го добре, защото се ожени за момиче от нашия дом.

— А какво е момичето? — живо попита тя.

— Истинско съкровище. Красива, интелигентна, приветлива. Майка ми я отгледа и възпита като родна дъщеря. Тя чете и пише, бродира и шие прекрасно. И колко хубаво пее!

— Във вашия дом ли бе родена?

— Не, баща ми я купил при едно от пътуванията си в Нови Орлеан и я даде подарък на майка ми. Тя беше тогава на осем-девет години. Баща ми никога не пожела да каже на майка ми колко е платил за нея. Но преди известно време, като преглеждахме старите му книжа, намерихме продавателния акт. Няма съмнение, че сумата, която е платил за нея, е била извънредно голяма. Предполагам, че това е било поради необикновената й красота.

Джордж седеше гърбом към Каси и не можеше да види с какво напрегнато внимание тя слушаше подробностите на този разговор. Когато изрече тези думи, Каси го бутна за ръкава й цяла пребледняла от вълнение, попита: