Хариет Стоу - Чичо Томовата колиба

Това шепнене не можеше да не стигне до ушите на Легри. То го вълнуваше още повече, защото всички се стараеха да го скрият от него. Той почна да пие повече от по-рано, да вири главата си по-високо, почна да ругае по-грубо. Почна да сънува лоши сънища и нощем имаше най-неприятни видения.

На другия ден, след като тялото на Том бе отнесено, той замина в съседния град да гуляе и здравата се напи. Върна се късно в къщи уморен, заключи вратата си, извади ключа, сложи там пистолетите си. Прегледа куките на прозорците, изръмжа, че „пет пари не дава за дявола и за всичките му ангели“ и легна да спи.

Той заспа, защото беше уморен, и спа дълбоко. Но ето че се появи една сянка в неговия сън, нещо ужасно, нещо странно се надвеси над него. Стори му се, че вижда майчиния си саван. Каси го държеше и му го показваше. Той чу смътен шум от викове и стенания. Знаеше, че спи и се мъчеше да се събуди. В полусън усети, че нещо влезе в стаята му, усети, че вратата се отвори, но не можеше да помръдне нито ръката си, нито крака си. Накрая той успя да се обърне изведнъж. Вратата беше отворена и той видя, че някаква ръка изгаси нощната му лампа.

В стаята проникваше мъглива лунна светлина. И тогава той видя — нещо бяло се промъкваше. Чу лекото шумолене на одеянията на духа. Духът застана неподвижно до леглото му. Една студена ръка докосна неговата. Един глас — глух, ужасяващ шепот — изрече три пъти:

— Ела, ела, ела.

Легри, ужасен, лежеше цял в пот и не разбра кога и как видението изчезна. Той скочи от леглото и задърпа вратата. Тя беше затворена и заключена. Той падна на пода в безсъзнание.

След тази нощ Легри почна да пие още повече. Пиеше безразсъдно, не умерено и предпазливо както преди.

Скоро в околността почна да се говори, че той е болен и дори умиращ. Прекаленото му пиене бе причинило болестта. Никой не можеше да понесе ужасите на болничната стая, когато той бълнуваше, крещеше и говореше за някакви видения, които смразяваха кръвта на тези, които го чуваха. На смъртното му легло стоеше една строга, бяла, неумолима фигура, която казваше:

— Ела, ела, ела.

По едно странно съвпадение в същата нощ, когато това видение се яви на Легри, на сутринта пътната врата беше цяла отворена и неколцина негри бяха забелязали две бели фигури да се спускат по алеята към пътя.

На разсъмване Каси и Емелин се спряха за малко в един малък гъсталак близо до града. Каси бе облечена, както испанските креолки 13 13 Креоли — потомци на преселниците от Испания, Португалия и Франция, заселени в Северна и Южна Америка. се обличат: цяла в черно. Малка черна шапка, покрита с гъст черен воал с бродерия, скриваше лицето й. Двете се бяха споразумели, че през време на бягството Каси ще представлява господарка креолка, а Емелин нейна прислужница.

Израснала от ранна възраст край висшето общество, Каси имаше говор, обноски и държане, които отговаряха на това, което тя искаше да представи. Беше й останало още нещо от някогашните й прекрасни дрехи, както, и някои скъпоценности, което я улесняваше да изиграе тази роля.

На края на града тя спря, купи един хубав куфар и поиска от продавача да й намери носач. Когато влезе в гостилницата, придружена от носача, който возеше куфара, и Емелин, натоварена с чанта и различни вързопи, Каси приличаше на важна дама.

Първият човек, който й направи впечатление след пристигането й, бе Джордж. Той също бе слязъл тук и чакаше следващия параход.

Каси бе забелязала младия човек от пролуката на своето таванско помещение и го бе видяла да изнася тялото на Том. Тя бе наблюдавала с тайно ликуване срещата му с Легри. По-късно тя разбра от разговорите на негрите, които бе дочувала, когато вечер се промъкваше преоблечена като дух, кой е той и каква е връзката му с Том. Така че тя бе преизпълнена с доверие, когато разбра, че той също като нея чака следния параход.

Външността на Каси, нейните обноски и това, че разполагаше с пари, предотвратяваха всяка възможност за подозрение в гостилницата. Хората не разпитват много подробно за тези, които плащат добре. Каси беше предвидила това и се бе снабдила с достатъчно пари.

Късно вечерта пристигна параходът; Джордж помогна на Каси с вежливост, присъща на всеки кентъкиец, да се качи на парахода и се потруди да я снабди с добра кабина.

Каси остана в кабината на легло, под предлог, че е болна, докато преминаха Червената река. Нейната прислужница се грижеше, за нея най-предано.

Когато стигнаха до река Мисисипи, Джордж, щом научи, че непознатата леди пътува нагоре също като него, се загрижи за нейното здраве и предложи да й запази кабина на същия параход с който той щеше да пътува.