Хариет Стоу - Чичо Томовата колиба

— Слушай, Том, ти мислиш, че както по-рано и сега ще се изплъзнеш. Но този път съм решил да го сторя, без да ме е грижа за загубата. Ти винаги си бил против мен. Сега ще те подчиня или ще те убия. Едното или другото. Ще изцедя капка по капка кръвта ти, докато се предадеш. Говори!

Том продължи да мълчи.

Легри, разпенен от ярост, с един удар стовари жертвата си на земята.

Всяка проява на кръвопролитие и жестокост ни потриса и ужасява. Неприятно ни е да слушаме за отвратителните деяния на другите хора. Но уви, моя Америко, такива злодеяния се извършват под закрилата на твоите закони. О, боже, твоята църква вижда всички тези деяния, но остава почти безмълвна.

— Том като че ли е издъхнал, господарю — каза Самбо, трогнат против волята си от търпението на Том.

— Бий го още, докато ги издаде. Налагай го! — крещеше Легри.

Том отвори очи и погледна господаря си.

— Нещастнико — каза той, — от това нищо повече не можеш да ми сториш. — И загуби съзнание.

— Струва ми се, че издъхна — рече Легри и се наклони към него. — Да, свърши. Най-после си затвори устата завинаги, за голямо мое удоволствие.

Но Том още не беше издъхнал. Неговото чудно мъжество порази сърцата на оскотелите негри, които извършваха тези жестокости над него. И щом като Легри се оттегли, те изнесоха Том и направиха всичко, за да го съживят, като мислеха в своето невежество, че с това му правят някакво благодеяние.

— Наистина ние направихме нещо ужасно лошо — каза Самбо, — надявам се, че господарят ще изкупува греха, а не ние.

Те измиха раните на Том, приготвиха му грубо легло от отпадъци от памук и го сложиха на него. Един от тях се промъкна до къщата и изпроси Чашка ракия от Легри, като каза, че е уморен и че я иска за себе си. Той я донесе и наля в устата на Том.

Два дни по-късно един млад мъж караше кола по ясеновата алея. Той хвърли бързо поводите върху шията на коня, скочи от колата и запита дали е в къщи собственикът на плантацията.

Това бе Джордж и за да се разбере как е дошъл тука, трябва да се върнем в нашия разказ малко назад.

Писмото на мис Офелия до мисис Шелби по една нещастна случайност бе задържано месец-два в една затънтена пощенска станция, преди да стигне до предназначението си. И преди да се получи, Том беше вече откаран по далечните мочурища на Червената река.

Мисис Шелби прочете съобщението с най-дълбоко вълнение. Обаче не бе възможно да се предприеме каквото и да е в момента. Мисис Шелби бе заета с грижи по болния си съпруг, който лежеше в пристъп на силна треска. Синът й Джордж, доскоро момче, бе станал висок млад мъж и неин постоянен и предан помощник. Той бе единствената й опора в управлението на бащиния му имот. Мис Офелия бе имала предвидливостта да им съобщи името на адвоката, който се занимаваше с работите на Сен Клер. И единственото, което можеха да направят в този случай, бе да му пишат писмо, за да питат какво става с Том. Внезапната смърт на мистър Шелби няколко дни по-късно погълна всецяло вниманието на майката и сина за известно време.

Мистър Шелби, който имаше пълно доверие в способностите на жена си, я бе определил за единствен изпълнител на завещанието му. С присъщата си енергия мисис Шелби се залови да оправя обърканите работи, оставени от мъжа й. За известно време тя и Джордж бяха заети с издирване и проверяване на сметки, продажба на имоти и уреждане на дългове. Мисис Шелби реши на всяка цена да тури работите на покойния си съпруг в пълен ред. Междувременно те получиха отговор от адвоката на Сен Клер, чието име мис Офелия им бе съобщила. От писмото узнаха, че Том е бил продаден на публична продан, че адвокатът само е получил парите от тази продажба, но че не знае нищо повече.

Този отговор не можеше да задоволи нито Джордж, нито мисис Шелби. Шест месеца по-късно Джордж, който бе изпратен от майка си по работа на Юг, реши да отиде сам до Нови Орлеан и да продължи издирванията с надежда да открие къде се намира Том и да го прибере. След няколкомесечни неуспешни търсения Джордж съвсем случайно срещна в Нови Орлеан един човек, който бе в състояние да му даде желаните сведения. И като се запаси с пари, нашият герой се отправи с параход по Червената река, решен да открие и откупи своя стар приятел.

Той бе веднага поканен в къщи и заведен в гостната при Легри. Домакинът прие непознатия доста неприветливо.

— Научих се — каза младият човек, — че сте купили в Нови Орлеан един негър на име Том. Той работеше в имението на баща ми и аз дойдох да видя дали не мога да го откупя.