Хариет Стоу - Чичо Томовата колиба

— Да, зная, но няма смисъл да говорим Повече за това. Вече нищо не може да се направи.

— Защо да не направим известна парична жертва? Лично аз съм готова да понеса своя дял от лишения. О, Артър, аз винаги съм се старала, старала съм се като християнка да изпълня дълга си към тези нещастни простодушни създания, които всецяло зависят от нас: грижех се за тях, учех ги, възпитавах ги. Толкова години поред споделям техните радости и скърби. Помисли само как бих могла да ги погледна в очите, ако заради някаква жалка печалба се разделим с бедния Том, този предан, прекрасен човек, който така сляпо вярва в нас, и го откъснем от всичко, което ние самите сме го научили да обича и цени. Учила съм ги да бъдат добри съпрузи, бащи, майки, — учила съм децата да почитат родителите си. И как мога сега да понеса това открито признание, че ние ценим парите повече от всякакъв дълг, всякакви семейни връзки, колкото и свети да са те. А Елиза! Колко често сме говорили за нейното дете и как да го възпитава. Учила съм я да бъде добра майка, а сега… Какво да й кажа, ако й отнемем Хари и го продадем на този безпринципен човек, лишен от всякакъв морал, само за да спестим малко пари? Как ще ми вярва тя в бъдеще?

— Много ми е тежко, че си толкова огорчена, Емилия. Наистина много ми е тежко. Уважавам твоите чувства, въпреки че не ги споделям напълно. Но искрено ти казвам: нищо не може вече да се направи. Аз не можах да постъпя другояче. Не исках да те тревожа, Емилия, но това е истината — трябваше да продам или тях двамата, или всичко; нямаше друг изход. В ръцете на Хейли бе попаднала моя полица, гарантирана с имота ни, н ако не бях си разчистил сметките с него, всичко щеше да отиде. Отлагах плащането, събрах всичките си пари, сключих заеми навсякъде, където ми бе възможно, едва ли, не отидох да прося, но само с Том и Хари можа да се допълни сумата. Хейли хареса Хари и се съгласи да уреди сметката само при условие че му дам и детето. Бях в ръцете му и трябваше да се съглася. На теб ти е толкова мъчно, че продаваме Том и Хари, а по-добре ли щеше да бъде, ако трябваше да продадем всичко, каквото имаме.

Мисис Шелби беше потресена, После се обърна към тоалетната си маса, подпря главата си с ръце и от гърдите й се изтръгна стон:

— Проклятие божие виси над робството; проклятие за робите, проклятие и за господарите! И аз безумната мислех, че ще мога да изправя това ужасно зло! Голям грях е да имаш роби при нашите закони. Винаги съм чувствувала това, винаги съм мислила така още от дете, но си въобразявах, че ще мога да дам на робството друг облик. Мислех, че чрез доброта, грижи и образование ще мога да направя моите негри по-щастливи, отколкото ако бяха свободни. Не е ли това безумие?

— Емилия, ти си била истинска аболиционистка 4 4 Аболиционист — участник в движението за освобождение на негрите, възникнало през XIX век в САЩ. — Б. пр. .

— Аболиционистка! Ако те, аболиционистите, знаеха за робството това, което аз знам, те биха могли много повече да говорят. Няма нужда ние да се учим от тях. — Ти знаеш, че всякога съм считала робството за голяма неправда и никога не съм искала да имаме роби.

— Значи ти не споделяш мнението на някои мъдри и благочестиви хора — каза мистър Шелби. — Спомняш си, нали, проповедта на пастора, която чухме миналата неделя.

— Не искам да слушам такива проповеди. Не искам и този пастор да говори повече в нашата църква. Пасторите не могат да премахнат това зло, както и ние не можем да го премахнем. Но да го оправдават! Това не мога да разбера. Това е против здравия разум. Мисля че и на тебе не ти хареса тая проповед.

— Не — каза мистър Шелби, — мисля, че божиите служители понякога отиват по-далече, отколкото ние, бедните грешници, бихме се осмелили. Ние, миряните, сме принудени да си затваряме очите пред много неща, а на други да гледаме през пръсти, но в никой случай не можем да одобрим, когато една жена или един свещеник отиват по-далече от нас и грубо нарушават принципите на морала и на благоприличието. Но, мила моя, вярвам, че ти вече разбра, че не можех да постъпя по друг начин и че по-добър изход от това положение не можеше да се намери.

— О, да, да — каза мисис Шелби разсеяно, като опипваше златния си часовник. — Аз нямам големи скъпоценности — добави тя замислено. — Но този часовник не може ли да помогне в случая? Навремето, когато бе купен, той струваше доста пари. Да можех да спася поне детето на Елиза! Бих пожертвувала всичко, което имам…

— Мъчно ми е, много ми е мъчно, Емилия; това толкова много те засегна — каза мистър Шелби, — но вече нищо не може да се направи. Сделката е сключена, документите за продажба са вече подписани и се намират в ръцете на Хейли. Ти трябва да си благодарна, че всичко се свърши сравнително добре. Ако познаваше Хейли така, както аз го познавам, щеше да разбереш, че се намираме пред края на пропастта.