Даниел Стийл - Неустоима сила

— Сипи си чаша вино, Мери, и аз ще съм при теб след няколко минути. — Той бе винаги сигурен, че ще си дойде веднага, но тя си знаеше, че ще го забавят.

И както ставаше обикновено, той се озова пред вратата на апартамента им чак след близо четирийсет минути. Един от лекарите се нуждаеше от спешна консултация с него за счупена бедрена и тазова кост на деветдесет и две годишна жена, а също и за четиринайсетгодишното момиче, което бе развило усложнения. Ала Стив знаеше по-добре от всеки друг, че му беше време да се прибира. Малко беше да се каже, че е изтощен. Довърши подписването на документите на бюрото и подписа дори тези за уикенда. Трябваше да поеме дежурство в травматологичното отделение чак в понеделник и нямаше търпение да си тръгне. Бе престоял в болницата повече от достатъчно. Когато си тръгваше, бе толкова уморен, че не можеше да разсъждава трезво.

Спря такси пред болницата и след десет минути бе вкъщи, а когато влезе в апартамента, чу звуците на лека музика и усети аромата на парфюма на Мередит. Все едно се бе прибрал в Рая след три дни в Ада. Живееше заради времето, прекарано с Мередит, но тя знаеше, че той обича и работата си, както и той разбираше колко съпругата му е отдадена на своята.

— Мери? — повика, докато отключваше вратата на апартамента, но не получи отговор.

Тя бе под душа и той я откри там — висока, стройна, руса и невероятно красива й грациозна. Когато учеше в колежа, се бе снимала като модел за пари. И двамата бяха завършили висшето си образование със стипендии. И двамата бяха единствени деца, загубили родителите си, докато учеха в колежа. Нейните загинаха в автомобилна катастрофа в Южна Франция на първата си истинска ваканция, която си бяха позволили от двайсет години, а неговите се поминаха от рак с разлика шест месеца един от друг. В продължение на години те бяха не само съпруг и съпруга, но и единственото семейство, което имаха, означаваха всичко един за друг.

А когато тя го видя, се усмихна широко, затвори крана на душа и грабна кърпата. От дългата до раменете й руса коса капеше вода по гърдите й, а зелените й очи го съблазняваха и стопляха едновременно. Радваше се да я види, както и тя него — целуна я и я притегли към себе си, макар че се измокри целият. Изобщо не го интересуваше, просто искаше да я държи в прегръдките си.

— Бо какво правиш с мен, когато се прибирам у дома… караш ме да се питам защо изобщо ходя на работа.

— За да спасяваш човешкия живот, разбира се — отговори тя, обви с ръце врата му и се притисна към него. Допирът й го освежаваше, вдъхваше му живот много повече от почивката или нощния сън. Целуна я и въпреки изнурителните седемдесет и шест часа в болницата изпита силна възбуда. Тя силно му въздействаше — от деня, в който се запознаха.

— Какво искаш първо? Мен или омлета? — попита я с момчешка усмивка и тя го погледна с привидно смаян поглед.

— Това е много труден избор. Започнах да огладнявам.

— Аз също — засмя се той. — Може би първо омлета, а после ще се пъхна под душа и ще можем да отпразнуваме факта, че и двамата сме си у дома тази нощ. Започнах да се чувствам сякаш никога няма да ми позволят да се прибера. Слава на Бога, през уикенда съм в почивка. Не мога да повярвам, че ще прекараме два дни заедно. — Видя как погледът й помръкна при тези негови думи.

— Да не би да си забравил, че в неделя заминавам за Калифорния? — Мередит придоби виновен вид. Мразеше да заминава, когато той беше в почивка, толкова рядко имаха на разположение цял уикенд заедно. Като заместник завеждащ травматологичното отделение за него бе съвсем нормално да работи през почивните дни. А когато той не бе дежурен през седмицата, тя трябваше да е на работа. — Налага се да отида там още веднъж за последно с Калан Дау, преди гастролната презентация. Вече сме на финала и с него искаме да прегледаме проспекта още веднъж в Калифорния. — Тя бе педантична до всяка подробност.

— Знам, не се тревожи за това. Просто бях забравил. — Опита се да не показва разочарованието си, докато я наблюдаваше как суши косата си с кърпата. После отиде в кухнята, където приготви омлета, както бе обещал.

Тя се присъедини към него след пет минути, облечена в бял кашмирен халат. Косата й още бе влажна, беше с боси крака и той зърна, че под халата е гола.

— Ако продължиш да ме съблазняваш, ще изгоря омлета предупреди той, докато изсипваше сместа в тигана с една ръка, а с другата си сипваше бяло вино. Тя не каза нищо, но видя колко изтощен изглежда. Под очите му имаше тъмни кръгове, погледът му бе уморен след трите безсънни нощи. — Хубаво е да си бъдеш у дома — Стив се обърна и я погледна, на изпитото му лице грееше усмивка и то изразяваше неприкрито възхищение. — Липсваше ми, Мери.