Даниел Стийл - Неустоима сила

Беше доволна, че ще остане в хотела и ще прегледа материала за срещата с Дау отново, а когато телефонът позвъни в осем часа, бе сигурна, че е Стивън. Вероятно още беше в болницата, и тъй като го познаваше, бе оставила телефонния си номер на гласовата му поща.

— Здравей, скъпи — поздрави го, когато вдигна слушалката. Никой друг не знаеше къде да я намери.

— Здравей, скъпа. — Гласът от другата страна на линията беше плътен, човекът се засмя. Ала това не бе Стив, това бе глас, който тя не познаваше. — Как мина полетът?

— Добре. Кой е? — За миг тя изгуби самообладание.

— Аз съм, Калан. Исках да се уверя, че си се настанила удобно и харесваш хотела. Благодаря, че дойде. Очаквам срещата.

— Аз също — тя се усмихна, изпълнена с неудобство. — Съжалявам… мислех, че е съпругът ми.

— Досетих се. Всичко ли е готово?

— Горе-долу. Искам да ти покажа последния проект на забележките в червено и да прегледаме окончателно подробностите за гастролната презентация.

— Нямам търпение — призна й той. При целия му опит, ум и успех в света на бизнеса, той се вълнуваше като дете. Беше работил усърдно да изгради компанията си и предизвикателството да я превърне в акционерна беше отдавнашно. — Кога започваме?

— Във вторник, след Деня на труда. Всичко е уредено, с изключение на няколко последни подробности за Минеаполис и Единбург. За другите градове договорките са налице. Наистина мисля, че ще има повече желаещи да си купят акции, отколкото предвиждаме. Всички приемат с ентусиазъм появата на твоята компания на борсата, доста се говори за нея.

— Бих искал да стане час по-скоро — в гласа му се усещаха особени боботещи нотки. Беше плътен и при други обстоятелства тя би го нарекла чувствен, но сега й звучеше просто като топъл и дружелюбен. С удоволствие бе работила с него цялото лято.

— Мисля, че точно сега му е времето, Кал. Ако беше избързал, може би щеше да се окаже, че не си напълно готов.

— Е, изглежда му е дошло времето, Мередит. Все още имам проблеми с финансовия директор. Той продължава да изразява несъгласие компанията да стане акционерна. Смята, че аз трябва да остана единственият й собственик — обясни и в гласа му прозвуча извинение. Даваше си сметка колко усърдно е работила тя за широкото предлагане на акциите и колко малко помощ бе получила от финансовия му директор, който се бе съпротивлявал на всяка стъпка по пътя.

— Това е старомодна гледна точка — успокоително изрече тя и се усмихна. И двамата си даваха сметка, че по тази причина ще е трудно да пътуват с Чарли, и то за две седмици.

— Той вече мърмори за пътуването.

— Не се притеснявай. Утре го приобщаваме към групата. Ще оставя Пол Блек да говори с него, защото и той е консервативен, но все пак приема с ентусиазъм широкото предлагане на акции.

— А той къде е? Мислех, че двамата ще вечеряте заедно.

— Всъщност отиде да вечеря с приятели в Сан Франциско. А аз възнамерявам да прегледам забележките в червено за последен път и да си запиша някои неща за утре.

— Работиш твърде усилено. Искаш да кажеш, че те е оставил сама? Вечеря ли?

— Преди час направих поръчка на службата за обслужване по стаите, добре съм. Повярвай ми, нося си доста работа. — Мередит никога не отиваше някъде без куфарчето си. Стивън често се шегуваше с нея по този повод.

— Какво ще кажеш да закусим заедно утре, Мередит? Може би трябва да се видим, преди да дойдеш в офиса.

— Звучи чудесно. Какво ще кажеш за седем и трийсет тук, в хотела? Видях трапезарията, когато се регистрирахме. Ще оставя съобщение на Пол тази вечер и ще се срещнем тук утре сутринта. — Тя беше изтъкана от деловитост и нямаше търпение да свършат работата, точно както и той. — Искаш ли да доведеш главния си счетоводител? — Въпросът изглеждаше уместен.

— Всъщност предпочитам да се видя с вас, без той да присъства. С него ще се срещнете в офиса.

— Добре, тогава ще се видим сутринта.

— Недей да работиш цяла нощ, Мередит. Утре ще имаме време за всичко. — Гласът му прозвуча почти бащински. Все още беше млад, но бе четиринайсет години по-голям от нея — на петдесет и една, макар да не изглеждаше по-възрастен от съпруга й. Калан Дау беше олицетворение на представата за мъжа в Калифорния — здрав, енергичен, с приятен тен и външност. Ала единственото, което я привличаше у него, бе бизнесът му. Друго не я интересуваше.

— До утре — отвърна тя и двамата затвориха.

Мередит остави съобщение за Пол на гласовата му поща за срещата на закуска сутринта. След това взе душ и си легна. Опита се отново да се обади на Стивън, но той не отговори на повикването на пейджъра и тя правилно предположи, че е зает с пациенти. А когато той най-сетне се обади, тя вече спеше дълбоко и звънът на телефона я събуди. В Калифорния беше два часът след полунощ.