Стендал - Червено и черно

Скоро в къщата се чу шум; и госпожа дьо Ренал се стресна отведнъж, като си спомни едно обстоятелство, за което не беше помислила по-рано.

— Това зло момиче Елиза сега ще влезе в стаята; какво да правим с грамадната стълба? — запита тя любимия си. — Къде да я скрием? Ще я отнеса на тавана — провикна се изведнъж повеселяла.

— Но ти ще трябва да минеш през стаята на слугата — каза Жулиен учуден.

— Аз ще оставя стълбата в коридора, ще повикам слугата и ще го пратя някъде.

— Помисли какво ще кажеш, ако слугата мине през коридора и забележи стълбата.

— Да, ангеле мой — отвърна му госпожа дьо Ренал, като го целуна. — А ти помисли да се скриеш веднага под леглото, ако Елиза влезе тук, докато ме няма.

Жулиен остана поразен от тази внезапна веселост. „И така — помисли си той, — приближаването на истинската опасност, вместо да я уплаши, я развеселява, защото тя забравя угризенията си! Наистина изключителна жена! Ах, ето едно сърце, над което е славно да владееш!“ Жулиен беше във възторг.

Госпожа дьо Ренал хвана стълбата; тя явно беше много тежка за нея. Жулиен се спусна да й помогне; той се възхищаваше от тънката й снага, в която съвсем не личеше сила, когато изведнъж, без ничия помощ, тя грабна стълбата и я вдигна, както би вдигнала стол. Тя я изнесе бързо в коридора на третия етаж, дето я положи край стената. После повика слугата и за да му даде време да се облече, качи се на гълъбарника. Когато след пет минути се върна в коридора, стълбата я нямаше. Какво беше станало с нея? Ако Жулиен не беше в къщи, тя не би обърнала никакво внимание на тази опасност. Но в тази минута, ако мъжът й видеше стълбата, можеше да се случи нещо отвратително. Госпожа дьо Ренал се спусна да я търси из цялата къща. Най-сетне тя откри стълбата под покрива, дето слугата я беше занесъл и дори скрил. Това обстоятелство беше необичайно, в друго време то би я разтревожило. „Все ми е едно — помисли тя — какво може да се случи след двадесет и четири часа, когато Жулиен си замине? За мене тогава няма ли всичко да се превърне в отвращение и угризение?“

Тя съзнаваше смътно, че това ще е за нея смърт, но не беше ли все едно? След една разлъка, която си беше представяла вечна, съдбата беше й го върнала, тя го видя пак и всичко, което беше направил той, за да стигне до нея, сочеше толкова любов!

Тя разправи на Жулиен случката със стълбата.

— Какво ще кажа на мъжа си — запита го тя, — ако слугата му разправи, че е намерил стълбата? — Тя помисли една минута. — На тях ще им трябват двадесет и четири часа, за да открият селянина, който ти я е продал. — И като се хвърли в прегръдките на Жулиен и го стисна конвулсивно, тя извика: — Ах, да умра, да умра така! — И го покри с целувки. — Но не бива ти да умреш от глад — каза тя през смях. — Ела; най-напред ще те скрия в стаята на госпожа Дервил, която е винаги заключена. — Тя отиде да варди в края на коридора и Жулиен през това време претича. — Не отваряй, ако почукат — каза му тя, като го заключи, — най-вероятно ще са децата, които си играят.

— Ти ги доведи в градината под прозореца — каза Жулиен, — ще ми се да ги видя, накарай ги да приказват.

— Да, да — извика му госпожа дьо Ренал, като се отдалечаваше.

Тя се върни скоро пак с портокали, бисквити и една бутилка малага; не бе й се удало да открадне хляб.

— Какво прави мъжът ти? — запита Жулиен.

— Пише проекти за спогодби със селяните.

Но удари осем часът, в къщата шумът нарасна. Ако не се покажеше госпожа дьо Ренал, щяха да я търсят навсякъде; тя трябваше да остави Жулиен. Скоро против всяка предпазливост се върна пак и му донесе чаша кафе; трепереше от страх да не би той да умре от глад. След закуската тя сполучи да доведе децата под прозореца на стаята на госпожа Дервил. Той ги намери много пораснали, но те изглеждаха обикновени или пък неговите представи се бяха променили.

Госпожа дьо Ренал им заговори за Жулиен. Най-голямото си спомни с любов и съжаление за някогашния си възпитател; но оказа се, че по-малките го бяха почти забравили.

Тази заран господин дьо Ренал не излезе от къщи, той се качваше и слизаше непрекъснато по стълбите, зает от сделките си със селяните, на които продаваше реколтата си от картофи. До обяд госпожа дьо Ренал не можа да отдели нито една минута за своя затворник. Когато звънецът удари и поднесоха обеда, хрумна й да открадне за него чиния топла супа. Когато се Приближаваше безшумно до вратата на стаята, дето се криеше той, и носеше предпазливо чинията, тя се озова лице срещу лице със слугата, който беше скрил стълбата сутринта. В тази минута и той също тъй безшумно пристъпваше в коридора и сякаш се прислушваше. Навярно Жулиен беше се разхождал в стаята непредпазливо. Слугата се отдалечи посмутен.