Стендал - Червено и черно

Не ме ли обичаш ти? Омръзнаха ли ти моите безумства, моите угризения, нечестивецо? Искаш да ме погубиш ли? Аз ти давам едно лесно оръжие в ръцете. Иди покажи това писмо в целия Вериер, а най-добре покажи го само на господин Валено. Кажи му, че те обичам, но няма защо да изричаш такова богохулство, кажи му, че те обожавам, че животът за мене е започнал в деня, когато съм те видяла; че в най-безумните минути на младостта си не съм никога бленувала за такова щастие, каквото ти ми даде; че съм ти пожертвувала живота си, че ти жертвувам и душата си. Ти знаеш, че жертвувам за тебе и много повече.

Но разбира ли от жертви този човек? Кажи му, за да го ядосаш, че не ме е страх от никакви злоезичници и че в света за мене има само едно нещастие — да видя, че е изстинал към мене единственият човек, който ме задържа в живота. Какво щастие е за мен да изгубя живота си, да го принеса в жертва и да не се страхувам вече за децата си!

Ако има някакво анонимно писмо, не се съмнявай, приятелю мой, че то иде от оня омразник, който шест години подред ме преследваше с дебелия си глас, с разказите си за това как се мятал на коня, с перченията си и непрекъснато изреждане на всичките си достойнства.

Но има ли наистина анонимно писмо? Зло момче, ето за кое бих искала да поговоря с тебе, но не — ти постъпи добре. Притиснала те в прегръдките си може би за сетен път, аз нямаше да мога да разсъждавам хладнокръвно, както правя това сега сама. Отсега нататък нашето щастие няма да бъде вече тъй лесно. Ще ви огорчи ли това? Да, в дните, когато няма да получите от господин Фуке някоя забавна книга. Жертвата е направена; утре, все едно има ли, или няма анонимно писмо, аз ще кажа на мъжа си, че съм получила анонимно писмо и че е необходимо веднага под някакъв почтен предлог незабавно да те изпрати при родителите ти, като те награди богато.

Уви, скъпи приятелю, ние ще се разделим за две седмици, а може би и за месец! Аз знам, ти ще страдаш, колкото и аз. Но в края на краищата това е единственият начин да предотвратим последиците от анонимното писмо; то не е първото, което мъжът ми е получил, и пак срещу мене. Уви, колко съм се смяла над това по-рано!

Моята цел сега е да накарам мъжа си да мисли, че писмото е от господин Валено; аз не се съмнявам, че той е неговият автор. Ако ти ни напуснеш, помъчи се непременно да се настаниш във Вериер. Аз ще наредя така, че моят мъж сам да поиска да прекараме там две седмици, за да докаже на глупците, че отношенията между него и мене не са охладнели. Веднъж, поселил се във Вериер, сприятели се с всички, дори с либералите. Аз знам, че всички наши дами ще те подирят.

Не се карай с господин Валено, не му отрязвай ушите, както ти се закани веднъж; гледай, напротив, да бъдеш колкото се може по-любезен с него. Най-важното е всички във Вериер на повярват, че ти постъпваш у Валено или у някой друг, за да възпитаваш децата му.

Ето това моят мъж няма да понесе никога. Дори и да се реши — все едно, ти поне ще живееш във Вериер и аз ще те виждам сегиз-тогиз. Децата ми те обичат толкова, че ще дохождат да те виждат. Господи боже мой, чувствувам, че и децата си обичам повече, защото те хранят обич към теб. Какъв грях! Как ще свърши всичко това? … Мислите ми се объркват… Нищо, ти разбираш как да се държиш; бъди благ, учтив, не показвай презрение към тези грубияни, моля те коленопреклонно: те ще бъдат съдници на нашата съдба. Бъди напълно уверен, че моят мъж ще се съобразява в отношението си към тебе с това, което повелява общественото мнение .

Ти ще ми доставиш анонимното писмо; въоръжи се с търпение и с едни ножици. Изрежи от някоя книга думите, които ще ти напиша; след това залепи ги върху синкавата хартия, която ти изпращам; получила съм я от господин Валено. Очаквай обиск в стаята си; изгори страницата на книгата, която си орязал. Ако не намериш готови думите, имай търпение да ги стъкмиш буква по буква. За да ти спестя труда, написах съвсем късо анонимното писмо. Уви, ако не ме обичаш вече, както се боя, колко дълго ще ти се стори моето писмо!“

„Госпожо!

Известни са всичките ви лукавства; но лицата, които имат интерес да ги осуетят, са предупредени. Подтикнат от приятелски чувства, които все още храня към вас, аз ви предлагам да скъсате напълно с това селянче. Ако вие сте достатъчно благоразумна и сторите това, вашият съпруг ще помисли, че предупреждението, което е получил, е лъжливо, а ние така и ще го оставим в тая заблуда. Помнете, че аз знам вашата тайна: треперете, нещастнице; вие трябва сега да ми се покорявате.“