Стендал - Червено и черно

— Адът — казваше тя, — адът ще бъде милост за мене; аз ще мога още няколко дни да прекарам с него на земята, но адът на този свят, смъртта на децата ми… Ала само на такава цена може би моят грях ще ми бъде простен… Ах, велики боже! Не ми давайте прошка на такава цена. Тези клети деца не са ви оскърбили с нищо: аз, аз съм единствената виновница; обичам мъж, който не е мой съпруг.

Жулиен виждаше след това как в някои минути госпожа дьо Ренал като че се успокоява. Тя се мъчеше да се овладее, не искаше да трови живота на онзи, когото обичаше.

Сред тези смени на любов, угризения на съвестта и наслада дните им минаваха бързи като светкавици. Жулиен изгуби навика да разсъждава.

Един ден госпожица Елиза отиде да види какво става с малкото дело, което водеше във Вериер. Тя срещна господин Валено страшно разярен срещу Жулиен. Тя мразеше възпитателя и често му говореше за него.

— Вие ще ме погубите, господине, ако ви кажа истината!… — каза тя един ден на господин Валено. — Господарите се крепят един друг, когато работите станат сериозни. На клетите слуги те никога няма да простят, ако се изтърват да признаят нещо…

След тези обичайни думи, които нетърпеливото любопитство на господин Валено съумя да съкрати, той научи от нея неща, твърде оскърбителни за неговото самолюбие.

Тази забележителна в града жена, която той шест години подред ограждаше с такова внимание — и то за зла чест пред очите на цял свят, — тази толкова горда жена, чието презрително обръщение го бе карало толкова пъти да се изчервява, беше си взела за любовник един калфа, възведен във възпитател. И като че за да бъде пълна обидата на господин директора на приюта, госпожа дьо Ренал обожаваше този любовник.

— И — добави камериерката с въздишка — господин Жулиен дори не се е мъчил да я спечели, той се държи студено и с госпожата, както с всички.

Само когато бяха на село, Елиза се бе убедила окончателно, но тя смяташе, че любовната им връзка бе започнала от много отдавна.

— Затова навярно — додаде тя с яд — на времето той отказа да се ожени за мен. И аз, глупачката, отидох да се посъветвам с госпожа дьо Ренал, помолих я да говори на възпитателя!

Още същата вечер господин дьо Ренал получи от града заедно с вестника си едно дълго анонимно писмо, в което му съобщаваха с най-малки подробности каква става у дома му. Жулиен го видя как побледня, докато чете това писмо, написано върху синкава хартия, и как мята зли погледи към него. Цялата вечер кметът не се оправи от своето смущение, напразно Жулиен го ухажваше, като го разпитваше за родословието на най-добрите семейства в Бургундия.

Когато към полунощ излизаха от гостната, Жулиен издебна сгодна минута да пришепне на любимата си:

— Нека не се виждаме тая нощ, вашият мъж има някакви подозрения; готов съм да се закълна, че голямото писмо, над което той въздишаше, е анонимно писмо.

За щастие Жулиен се заключи в стаята си. На госпожа дьо Ренал й хрумна безумната мисъл, че предупреждението е само предлог, за да не дойде той при нея… Тя обезумя съвсем и в уречения час се запъти към вратата. Зачул стъпки в коридора, Жулиен духна лампата тозчас. Някой се мъчеше да отвори вратата му; беше ли госпожа дьо Ренал или ревнивият й мъж?

На другия ден много рано сутринта готвачката, която закриляше Жулиен, му донесе книга, върху корицата на която той прочете следните думи на италиански: „Guardat’e alla pagina 130.“ 13 13 Погледнете на стр. 130. — Б. пр.

Жулиен изтръпна, като видя тази непредпазливост, разтвори книгата на сто и тридесета страница и намери там заиглено следното писмо, написано набързо, наквасено от сълзи и пълно с правописни грешки. Обикновено госпожа дьо Ренал пишеше правилно и тази подробност го трогна и го накара да забрави за малко страшната непредпазливост на любимата си.

„Ти не пожела да ме приемеш тази нощ, така ли? Има минути, когато ми се струва, че никога не съм прониквала до глъбините на душата ти. Твоите погледи ме плашат. Аз се боя от тебе. Велики боже, нима ти никога не си ме обичал? Тогава нека мъжът ми узнае всичко за нашата любов и ме затвори навеки в тъмница на село, далеч от децата ми. Може би така иска Бог. Аз ще умра скоро. Но ти ще бъдеш истинско чудовище.