Стендал - Червено и черно

Заслепен от тази бърза и неочаквано открила се възможност да получи епископски сан, учуден от ума на Матилд, господин дьо Фрилер забрави за миг всяка предпазливост. Госпожица дьо Ла Мол го виждаше как пълзи почти в краката й, честолюбив и треперещ от нервна възбуда.

„Всичко става ясно — реши тя. — Тук няма да има нищо невъзможно за приятелката на госпожа дьо Фервак.“ И сподавила чувството на ревност, което още я измъчваше много, тя намери сила да обясни, че Жулиен е близък приятел на маршалката и се е срещал едва ли не всеки ден у нея с негово високопреосвещенство епископа ???…

— Дори списъкът от тридесет и шестте съдебни заседатели да се съставя по жребий четири-пет пъти поред измежду първенците на нашия окръг — промълви главният викарий с пламнал от честолюбие поглед, като натъртваше думите си, — аз ще смятам, че съм имал много малък късмет, ако във всеки списък не наброя осем или десет приятели, при това най-умните от избраните. Почти винаги ще имам мнозинство и дори повече, отколкото трябва за произнасяне на присъдата; виждате ли, госпожице, колко лесно ще ми бъде да постигна оправданието. — Абатът се спря отведнъж, сякаш смаян от звука на собствените си думи; той признаваше неща, които никога не се казват на непосветените.

Но и той на свой ред порази Матилд, когато й съобщи, че в странното премеждие на Жулиен безансонското общество най-много се учудвало и интересувало от това, че той някога вдъхвал силна страст у госпожа дьо Ренал и дълго време сам изпитвал такава страст към нея. За господин дьо Фрилер не бе трудно да забележи, че неговият разказ предизвика прекомерно смущение.

„И аз не й останах длъжен! — помисли той. — Във всеки случай ето едно средство да водя за носа тази решителна особа; страхувах се, че няма да ми се удаде.“ Величественият и непокорен вид на Матилд усилваше още повече в очите му чара на тази рядка хубавица, която стоеше пред него едва ли не с молба. Той си възвърна пак цялото хладнокръвие и без да се поколебае, заби още веднъж кинжала в сърцето й.

— След всичко аз няма да се учудя — каза й той шеговито, — ако ние чуем, че господин Сорел от ревност е стрелял два пъти с пистолет в тази жена, която някога е обичал толкова много. Тя навярно съвсем не е лишена от привлекателност, а отскоро често се е виждала с някой си абат Маркино от Дижон, някакъв безнравствен янсенист, каквито са те всички.

Господин дьо Фрилер измъчи сладострастно и до насита сърцето на красивата девойка, чиято слаба страна беше доловил.

— Защо е дотрябвало на господин Сорел — питаше той, впил пламнал поглед в Матилд — да избере черквата, ако не затова, че тъкмо по него време съперникът му е служил там литургия? Всички приписват извънредно голям ум, а още по-голяма предпазливост на този щастливец, когото вие покровителствувате. Какво по-просто от това да се скрие в градините на господин дьо Ренал, които познава тъй добре? Там, почти сигурен, че няма да го видят, нито да го заловят, нито да го заподозрат, той е могъл да убие жената, която ревнувал.

Това разсъждение, наглед толкова основателно, съвсем разстрои Матилд. На тази горда душа, пропита обаче от цялото онова сухо благоразумие, което според висшето общество дава вярна картина на човешкото сърце, не беше леко да разбере каква радост е да се надсмееш над всяко благоразумие и колко силно е това чувство за една пламенна душа. Във висшите слоеве на парижкото общество, дето беше живяла Матилд, страстта не е способна да се освободи от благоразумието освен в редки изключения и там се хвърлят през прозореца само от петия етаж.

Най-сетне абат дьо Фрилер се увери, че държи в ръцете си Матилд. Той й даде да разбере (не ще и дума, той лъжеше), че може да води, както си иска, прокурора, натоварен да изнесе обвинението срещу Жулиен.

След като бъдат избрани с жребие тридесет и шестте заседатели на съдебната сесия, той ще поприказва лично поне с тридесетина от тях.

Ако Матилд не беше се сторила да господин дьо Фрилер толкова хубава, той щеше да й говори с такава откровеност едва на петото или шестото свиждане.

Когато излезе от епископството, Матилд, без да се двоуми, изпрати нарочен куриер до госпожа дьо Фервак; страхът да не се изложи не я спря нито за миг. Тя заклинаше съперницата си да изкопчи едно писмо за господин дьо Фрилер, написано изцяло от ръката на негово весокопреосвещенство епископ ???. Тя стигна дотам, че я молеше да дойде сама в Безансон. Тази постъпка беше героична от страна на една ревнива и горда душа.