Стендал - Червено и черно

Спогодбата по делото беше подписана преди няколко седмици и абат Пирар, заминавайки си от Безансон, не бе изпуснал случая да спомене за тайнствения произход на Жулиен тъкмо в същия ден, когато нещастникът стреля по госпожа дьо Ренал във Вериерската черква.

Жулиен се страхуваше само от една неприятност преди смъртта си — от посещението на баща си. Той се посъветва с Фуке дали да пише на главния прокурор да го избавят от всякакви посетители. Този ужас от срещата с баща му, и то в такава минута, възмути дълбоко честното и еснафско сърце на търговеца на дърва.

Стори му се дори, че сега разбира защо толкова хора мразят страстно неговия приятел. Но от уважение към нещастието му той скри своите чувства.

— Във всеки случай — отговори му той студено — тази заповед за недопускане на свиждания няма да бъде приложена към баща ти.

На другия ден вратите на кулата се отвориха още рано сутринта. Жулиен бе събуден внезапно.

„Ах, боже милостиви! — помисли той. — Ето баща ми. Каква неприятна среща!“

В същия миг една жена, в облекло на селянка, се хвърли в прегръдките му. Той с мъка я позна: беше госпожица дьо Ла Мол.

— Зли човече, аз от твоето писмо само узнах къде си. Това, което наричаш твое престъпление, а всъщност е само благородно отмъщение, и показва какво възвишено сърце бие в тази гръд, аз научих едва във Вериер…

Въпреки предубеждението си против госпожица дьо Ла Мол, което впрочем сам не съзнаваше много ясно, Жулиен я намери извънредно красива. Как можеше да не вижда във всичките й постъпки и думи благородно, безкористно чувство, превъзхождащо всичко, на което би се одързостила една дребна, обикновена душичка? Стори му се отново, че обича кралица и след няколко минути й каза с рядко благородство в израза и мисълта:

— Бъдещето се рисуваше пред очите ми съвсем ясно. Аз ви венчавах след смъртта си с господин дьо Кроазноа, който е готов да се ожени за една вдовица. Благородната, макар и малко романтична душа на тази чаровна вдовица, потресена и вкарана в пътя на житейското благоразумие от едно необикновено събитие, трагично и велико за нея, благоволява да разбере безспорните достойнства на младия маркиз. Вие се примирявате да станете щастлива с онова, което всички смятат за щастие: уважението, богатството, високото положение… Но, мила Матилд, вашето пристигане в Безансон, ако го подозрат, ще-бъде смъртоносен удар за господин дьо Ла Мол, а това аз никога няма да си простя. Аз и без това вече съм му причинил толкова огорчения! Академикът ще каже, че е топлил змия в пазвата си.

— Признавам, съвсем не очаквах такава студена разсъдливост и такива грижи за бъдещето — каза полуразсърдена госпожица дьо Ла Мол. — Моята камериерка, почти тъй предпазлива, както вие, взе паспорт за себе си и под името на госпожа Мишле аз дойдох с пощенската кола.

— И госпожа Мишле е успяла да стигне тъй лесно до мен?

— Ах, ти си винаги оня изключителен човек, когото предпочетох пред всички! Аз най-напред предложих сто франка на секретаря на съда, който разправяше, че било невъзможно да вляза в тази кула. Но Получил парите, този честен човек ме накара да чакам, изтъкна ми разни пречки, аз помислих, че иска да ме окраде… — Тя се спря.

— И после? — запита Жулиен.

— Не се сърди, мили ми Жулиен — каза му тя, като го целуна. — Принудих се да кажа името си на този секретар, който ме взе за млада парижка работничка, влюбена в хубавеца Жулиен… Той действително така се изрази. Аз му се заклех, че съм твоя жена и сега ще получа позволение да те виждам всеки ден.

„Истинско безумие! — помисли Жулиен. — Аз не можах да й попреча. В края на краищата господин дьо Ла Мол е такъв важен сановник, че общественото мнение ще съумее да намери оправдание за младия полковник, който ще се ожени за тази прекрасна вдовица. Близката ми смърт ще покрие всичко.“ И той с упоение се отдаде на Матилдината любов; това беше безумие, душевно величие, всичко най-необикновено, което можем да си представим. Тя сериозно му предложи да се самоубие заедно с него.

След тези първи възторзи, когато тя се наслади до насита на щастието да вижда Жулиен, остро любопитство овладя отведнъж душата й. Тя се взираше в любимия си и намираше, че той стои неизмеримо високо над всичко, което си беше въобразила. Струваше й се, че Бонифас дьо Ла Мол е възкръснал, но още по-героичен.