Аркадий Стругацки - Човекът от преизподнята

Руменият доволен се облегна в креслото и погледна мършавия. Тогава последният извади сламката от устата си и погледна Гаг право в очите.

— Ти нали си Боен котарак, Гаг? — попита той.

— Тъй вярно! — напери се Гаг.

— А Бойният котарак е бойна единица сама за себе си — гласът на мършавия зазвуча уставно метално, — която е способна да се справя с всяка мислима и немислима изненада, нали така?

— И да я превърне — подхвана Гаг, — в чест и слава за негово височество херцога и за неговия двор!

Мършавият кимна.

— Знаеш ли за съзвездието Бръмбар?

— Тъй вярно! Еклиптично съзвездие от дванайсет ярки звезди, видимо през лятното време на годината. Първата от Бръмбар е…

— Стоп. Седмата от Бръмбар знаеш ли коя е?

— Тъй вярно. Оранжевата звезда…

— … около която — прекъсна го мършавият, като вдигна кокалестия си пръст, — има планетна система, още неизвестна на алайската астрономия. На една от тези планети съществува цивилизация от разумни същества, значително напреднала спрямо цивилизацията на Гиганда. Ти са на тази планета, Гаг.

Настъпи мълчание. Гаг целият се стегна в очакване на продължението. Мършавият и лекарят втренчено го гледаха. Мълчанието се проточи. Накрая Гаг не издържа.

— Разбрах, господин офицер — доложи той. — Продължавайте, моля ви се.

Лекарят се прокашля, а мършавият мигна няколко пъти подред.

— Аха — каза той спокойно. — Той си мисли, че продължаваме с изпитанието на психиката му и сега му даваме въвеждането — обясни лекарят. — Това не е въвеждане, Гаг. Това е самата действителност. Аз работех на вашата планета, на Гиганда, в северните джунгли на херцогството. Случайно се намирах край теб по време на боя. Ти лежеше на земята и гореше, а освен това беше и смъртно ранен. Аз те пренесох на звездолета си… това е един такъв специален апарат за пътешествия между звездите… и те доведох тук. Тук те излекувахме. Това не е въвеждане, Гаг. Аз не съм офицер и, разбира се, не съм алаец. Аз съм земянин.

Гаг замислено поглади косите си.

— Предполага се, господин офицер, че аз зная вашия език и условията на живот на тази планета. Или не?

Отново настъпи мълчание. После мършавият каза, усмихвайки се:

— Ти, струва ми се, си мислиш, че си на занятие по диверсионно-разузнавателна подготовка?

Гаг също си позволи да се усмихне.

— Съвсем не е така, господин офицер.

— А как е?

— Предполагам… надявам се, че командването ме удостоява с честта да премина през специална проверка, за да поема ново, доста отговорно назначение. Гордея се, господин офицер. Ще положа всички усилия, за да оправдая…

— Слушай — каза изведнъж руменият лекар, обръщайки се към мършавия. — А защо да не оставим нещата така? Нищо не ни струва да му създадем условия. Нали казваш, че ще са нужни само три-четири месеца!

Мършавият поклати глава и започна да говори нещо на румения на непознат език. Гаг се оглеждаше с преднамерено разсеян вид. Помещението беше необичайно. Правоъгълна стая, гладки кремави стени, таван, разчертан на шахматни квадратчета, при това всяко квадратче светеше отвътре червено, оранжево, синьо, зелено. Стъкла нямаше. Врати също не се виждаха. При възглавието на постелята в стената имаше някакви бутони, над бутоните — дълги прозрачни прозорчета, които светеха с равномерна, много чиста зелена светлина. Подът беше черен, матов… и креслата, в които седяха тези двамата, сякаш растяха от пода, а може би бяха едно цяло с него. Гаг незабелязано поглади пода с босото си стъпало. Докосването беше приятно, като до меко топло животно…

— Добре — каза накрая мършавият. — Обличай се, Гаг. Ще ти покажа това-онова… Къде са му дрехите?

Руменият се поколеба за секунда, наведе се настрани и извади отнякъде, сякаш от стената, плосък прозрачен пакет. Държейки го в отпуснатата си ръка, той отново заговори на мършавия и говори доста дълго, а мършавият само все по-енергично клатеше глава. В края на краищата взе пакета от румения и го хвърли на коленете на Гаг.

— Обличай се — нареди му той отново.

Гаг внимателно огледа пакета от всички страни. Пакетът беше от някаква прозрачна материя, кадифена на пипане, а вътре имаше нещо много чисто, меко, леко, бяло със светлосиньо. И изведнъж пакетът сам се разпадна, разпръсна се на чезнещи във въздуха сребристи искри и на постелята паднаха, като се разгънаха, къси небесносини панталони, синьо-бяла риза и още нещо.

Гаг с каменно лице започна да се облича. Руменият изведнъж каза високо: