Аркадий Стругацки - Човекът от преизподнята

— Какви братя имам аз, змийско мляко? — казвам. — Откъде тези братя? Ние самите едва живеем…

Той мигом се обърна към мен, сякаш го мушнаха с шило. Втренчи се. Също като бронеход! А аз сякаш стоя в окопа… По стар навик кожата на гърба ми се сви, а после си мисля: вървете по дяволите с вашите погледи, ама че бронемайстор на дрипава армия… Сигур самият ти си офейкал, всичко си захвърлил, чак до тук си офейкал, сигур от своите войници си се спасявал… И нагло отпускам десния си крак, а ръцете слагам зад гърба и го гледам право в наблюдателните процепи.

Половин минута навярно мълча, а после просъска:

— Как стоиш, школник?

Исках да се изплюя, но се въздържах, разбира се, и казах:

— А какво? Добре си стоя, не падам.

И тогава той тръгна към мен през стаята. Бавно, страшно. И не зная, как щеше да свърши всичко това, но сега Корней от своя ъгъл, където седеше през цялото време с хартийките си, изведнъж се обади:

— Бронемайсторе, приятелю, по-леко… не се приближавайте.

И това беше. По обгорената му муцуна премина някаква тръпка и господин старшият бронемайстор, без да стигне до мен, свърна към своето кресло. Готово. Омърлуши се Синият дракон. Това не ти е комендатурата. И аз се усмихнах с цялото си вдървено лице колкото може по-нагло. И си мисля: ами ако не беше Корней? Ако беше излязъл за малко? Щеше да ме удари и аз щях да го убия. Точно така, щях да го убия. С голи ръце. Той се строполи в креслото си, смачка най-после в пепелника цигарата си и каза на Корней:

— Все пак при вас е много горещо, господин Корней… Не бих се отказал от нещо… а-а… освежително.

— Сок ли? — предложи му Корней.

— Сок ли? А-а… не. Ако може нещо по-силничко.

— Вино?

— Да, моля ви се.

Вече не ме гледаше. Игнорирал ме е. Пое от Корней чашата и завря в нея обгорелия си нос. Смуче. Онемях. Как може така? Не, разбира се, всичко има на тоя свят… още повече разгром… разложение… Но не! Та това е Син дракон! Истински! И изведнъж сякаш прогледнах. Шнурчето… виното… Змийско мляко, та всичко това е фалшификация! Корней каза:

— Ти няма ли да пиеш, Гаг?

— Не — казвам. — Няма да пия. И аз няма да пия и оня не го съветвам… господин старшия бронемайстор.

И такова злостно веселие ме обхвана, че едва не се разсмях. Те и двамата опулиха очи към мен. А аз се приближих към оня, обгорения началник, взех от него чашата и му казах — меко, като баща започнах да го поучавам:

— Сините дракони — казвам — не пият вино. Те изобщо не пият алкохол. Те, господин старши бронемайстор, са се заклели: нито капка алкохол, докато поне един раиран плъх осквернява с диханието си атмосферата на Вселената. Това първо. А сега за шнурчето… — Хванах аз този знак за бойна доблест, откачих го от копчето на куртката и старателно го пуснах в ръкава му. — Шнурът за доблест само по устав ви е положено да закрепвате на третото копче от горе на долу. Никой истински Дракон обаче не го закрепва там. На гауптвахта стоят и пак не го прикрепват. Това е второто.

Ах, само какво наслаждение изпитвах. Колко ми беше леко и прекрасно! Огледах ги още веднъж как ме слушат, сякаш съм пророка Гагур, вещаещ от ямата божата истина, и тръгнах да излизам. На прага се спрях и добавих като за последно:

— А при разговор с младши по чин, господин старши бронемайстор, не заповядвайте да ви назовават с пълната ви титла. Тук, разбира се, грешката не е голяма, само дето няма да ви уважават. Ще си кажат: това не е фронтовак, а е тилов плъх в униформа на фронтовак. И обгорялото ви лице няма да ви помогне. Къде ли не обгарят хората…

Тръгнах си. Седнах на прозореца с ръце на коленете — добре ми е така, спокойно, сякаш голяма работа съм свършил. Седя си, прехвърлям в главата си станалото. Как Корней отначало само пулеше очи, а после се приближи, започна да лови всяка моя дума, протегнал врат, а пък оня фалшив бронемайстор дори зяпна от внимание… Но, разбира се, не доволствах дълго, защото много бързо ми мина през ума, че всъщност излизаше някаква глупост, че те пращат при нас шпионин и аз му помагам. Като консултант значи. Като последния купен боклук. Зарадвах се, глупакът аз. Разобличих го, видите ли! Да го хванат, да го притиснат до стената и край на случая… Какъв случай? Не-е, не е толкова просто. Ами аз защо се подведох? Този Дракон ме подведе. Гадно ми беше дори да го гледам. Преди сигур нямаше да ми се гади, преди щях да падна в краката му на колене, пред брата-храбрец, щях да му лъсна ботушите с гордост и после щях да се хваля… Знаеш ли на кого чистих ботушите? На старши бронемайстора! С шнур беше! Не, не, трябва да го проумея.