Дейвид Шилър - Дзен — джобен пътеводител

Когато родиш дете, трябва да се научиш да бъдеш не само майка, но и дете.

Дъ-шан седял вглъбен в медитация. Лун-тан го попитал защо не се прибира в къщи. „Защото е тъмно“ — отвърнал Дъ-шан. Тогава Лун-тан запалил свещ и му я подал. Тъкмо Дъ-шан да я вземе, Лун-тан я духнал. Дъ-шан внезапно получил просветление и се поклонил.

Трябва д се концентрираш напълно и да се посвещаваш на всеки свой ден така, като че ли е последен.

За да практикуваш Дзен трябва да седиш — и то, по думите на Доген, да седиш като огромен бор или планина, с чувство за собствено достойнство и величие. Традицията изисква да се седи в поза „лотос“. Краката с кръстосани, като лявото стъпало е върху дясното бедро, дясното стъпало — върху лявото бедро. Гръбнакът е леко извит напред, за да е свободен стомахът, докато долната част на тялото е изнесена назад — това създава по-стабилна опора. Ако се отпуснете — губите концентрация. Главата е вдигната, брадичката — прибрана, очите са леко отворени и отправени надолу. Ръцете лежат в скута и оформят т.нар. „космическа мантра“ — лявата ръка върху дясната; средните стави на средните пръсти са една върху друга, а палците леко се докосват и оформят овал. Мудрата трябва да се поддържа много внимателно.

В „Дзен ум — ум на начинаещ“ Шунрю Судзуки пише: „Като кръстосваме краката си по този начин, независимо че имаме ляв крак и десен крак, те се превръщат в едно. Позата е символ на недуалността — не две и не едно. Това е най-важното учение — не две и не едно. Нашето тяло и съзнание са не две и не едно. Ако смятате, че това са две неща — грешите; ако смятате, че са едно — пак грешите. Нашето тяло и съзнание са и две, и едно.“

Точно преди да умре Гъртруд Стайн попитала:

— Какъв е отговора?

Отговор не последвал. Тя се засмяла и казала:

— В такъв случай, какъв е въпросът?

И умряла.

Да говориш непрекъснато за Дзен е като да търсиш следи от риба в пресъхнала река.

Нашият собствен живот е инструментът за експерименти на истината.

Когато не може вече нищо да се направи, какво би направил?

Веднъж Джуан-дзъ и негов приятел се разхождали по брега на реката.

— С каква наслада си играят рибите във водата! — възкликнал Джуан-дзъ.

— Ти нали не си риба? — попитал приятелят. — Откъде знаеш наслаждават ли се рибите на играта си във водата или не се наслаждават?

Джуан-дзъ отвърнал:

— Ти нали не си аз. Откъде тогава знаеш, че не знам дали рибите се наслаждават на играта си във водата.

— Замръзнаха ми краката — казал един човек, а безногият отвърнал:

— И моите. И моите.

Компютрите са ненужни. Те могат само да дават отговори.

Колкото повече знаеш, толкова по-малко разбираш.

Медитацията не е средство за постигане на определена цел. Тя е и средството, и целта.

Мъдростта е като огнено кълбо — от никъде не можеш да проникнеш.

Мъдростта е като чисто, прохладно езеро — можеш да влезеш отвсякъде.

Един монах горял от желание д изучи Дзен. Той се обърнал към Учителя:

— Аз съм отскоро в монашеското братство. Ще благоволите ли да ми покажете пътя към Дзен?

Учителят попитал:

— Чуваш ли ромоленето на планинският поток?

Монахът отвърнал:

— Да.

— Там е входът — казал Учителят.

© 1994 Дейвид Шилър

© 1997 Ирина Черкелова, превод от английски

© 1997 Румяна Чолакова, превод от английски

David Schiller

The Little Zen Companion, 1994

Сканиране, разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2007

Публикация:

Дейвид Шилър

Дзен (Джобен пътеводител)

Под редакцията на Крум Ацев

Издателство „Кибеа“, 1997 година

David Schiller

THE LITTLE ZEN COMPANION

1994

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3207]

Последна редакция: 2007-08-27 06:32:06