Дейвид Шилър - Дзен — джобен пътеводител

Срещнеш ли майстор на меча,

покажи му меча си.

Ако срещнеш човек, който не е поет,

не му показвай стиховете си.

Картина от Ван Гог. Чифт груби селски обувки — нищо друго. Всъщност картината не изобразява нищо особено. Но в нея има нещо, което ти внушава чувството, че смият ти се прибираш уморен у дома в късна есенна вечер, а мотика на рамо, след като са угаснали и последните огньове в картофените ниви. Какво ни кара да изпитваме подобно чувство? Платното? Мазките на четката? Цветните петна?

Двама монаси спорели за флага на храма, който се веел на вятъра.

Единият казвал:

— Флагът се движи.

Другият казвал:

— Вятърът се движи.

Тъй спорили дълго, без да постигнат съгласие. Тогава Хуей-нън, Шестият патриарх, казал:

— Не че флагът се движи, или пък вятърът се движи, ами мозъците ви се движат.

Двамата монаси застинали в страхопочитание.

Бъди господар на съзнанието, не се оставяй то да ти бъде господар.

Щом желаеш висшия покой,

бъди готов за едри капки пот.

Състояние на пълна простота.

(То струва всичко — и нищо по-малко от това.)

Причината ангелите да могат да летят е,

че възприемат себе си тъй леко.

Трябва ли?

Трябва.

В своята класическа творба „Дзен и изкуството на стрелбата с лък“ немският философ Ойген Херигел търси същината на Дзен в обучението на стрелеца — да откриеш къде изкуството става безизкустност, стрелбата вече не е стрелба, а стрелецът се слива с целта:

— Нищо не разбирам вече, — казах на Учителя — и най-простите неща се объркват. „Аз“ ли улучвам целта или тя — мен?… Лък, стрела, цел и его се сливат в едно, така че не мога повече да ги разделя. Дори нуждата да ги разделям я няма. Но щом вдигна лъка и стрелям, всичко става толкова ясно, и смешно просто…

— Най-после — намеси се Учителят, — тетивата минава право през теб.

Фехтовката, когато е проникната от Духа на Дзен, също придобива смисъл на дисциплина на духа. Дзен-учителите се занимават с фехтовка, а майсторите на кендо (японска фехтовка) често с преминали обучение по Дзен. Бойните изкуства са друг начин за постигане на мушин (не-съзнание). Когато майсторът на меча се издига над техническите умения и отхвърля мислите за победи и показно майсторство, тогава той се слива със своя меч. И докато се възвръща към своето „истинско съзнание“, мислите и чувствата отпадат.

Ако насочиш съзнанието си към движенията на противника си, то ще бъде завладяно от неговите движения. Ако го насочиш към меча му, то ще бъде завладяно от меча. Ако насочиш съзнанието си към мисълта да нанесеш удар на противника, то ще бъде завладяно от очакването да удариш. Ако го насочиш към желанието да не бъдеш ударен, ще бъде завладяно от желанието да не получиш удар. Ако го насочиш към позата на противника, то ще бъде завладяно от неговата поза. Накратко — просто няма върху какво да насочиш съзнанието си.

Не мога да продължа.

Трябва да продължиш.

Ще продължа.

Когато пътят стигне своя край,

смени посоката — така променен,

ще преминеш отвъд.

Това прилича на бивол, който минава през прозорец.

Главата, рогата и четирите му крака вече да от другата страна.

Защо тогава не може да премине и опашката?

И не се променяй. Не отклонявай своята любов от видимите неща. Продължавай да обичаш доброто, простото, обикновеното: животните, предметите, цветята — и не нарушавай равновесието.

Почукай —

и Той ще ти отвори вратата.

Изчезни —

и Той ще направи така, че да светиш като слънцето.

Падни —

и Той ще те издигне в небесата.

Превърни се в нещо —

и Той ще те превърне във всичко!

Нещата не са нито добри, нито лоши — нашето мислене ги определя като такива.

Да говориш за бикове и да бъдеш на арената не е все едно и също.

Всичко е основано на съзнанието, водено от съзнанието, оформено от съзнанието. Ако говориш и действаш с нечисто съзнание, ще те следват страдания, така както колелата на волската каруца следват стъпките на вола. Всичко е основано на съзнанието, водено от съзнанието, водено от съзнанието, оформено от съзнанието. Ако говориш и действаш с чисто съзнание, щастието ще те следва, така както сянката не изоставя формата.

Когато съм в такова състояние, всичко е чисто, ослепително ясно. Обвит съм в пашкул от съсредоточение. И ако успея да се пъхна в този пашкул, ставам непобедим… Живея изцяло в настоящето. Аз съм абсолютно зает с онова, което правя и участвам напълно в него… То идва и си отива и сам по себе си фактът, че се готвиш за първия си удар в турнир, като си казваш: „Днес трябва да се съсредоточа“ — няма никакво значение. Това няма да помогне.