Дейвид Шилър - Дзен — джобен пътеводител

Дайгу Рьокан, по прякор Големият глупак, е една от любимите фигури в японската фолклорна традиция. Дзен-поет и монах, той най-много обичал децата и с радост играел с тях една весела игра с парцалена топка, която наричал „най-висшата форма на Дзен“.

След като получил печата на просветлението от своя Сото-дзен Учител, Рьокан (1758–1831) предпочел да не приема ученици, а по примера на древните монаси да живее в самота като планински отшелник и да се изхранва от подаяния. Преживял периоди на огромна мизерия, но без да загуби изключителната си непоквареност и любящото си сърце. След като някакъв крадец преобърнал наопаки къщата му и не намерил нищо ценно, Рьокан написал следното тристишие във формата на хайку:

Поезията на Рьокан е сред най-добрите постижения в Дзен-будистката литература, но не по-малко известни са историите от неговия живот, като например, историята с играта на криеница. Когато се стъмнило, децата, които играели с Рьокан, се прибрали вкъщи, а той продължил да се крие. На следващата сутрин един селянин го сварил зад купа сено. „Тихо — казал му Рьокан, — че децата ще ме намерят“.

Аз съм писателка, живяла съм като цвете в саксия.

Но и в такъв живот човек може да прояви дързост.

Защото истинската дързост се ражда в самите нас.

Можеш ли да ходиш по вода? Тогава не си с нещо по-добър от сламката. Можеш ли да летиш във въздуха? То не е по-добро от това, което прави и мухата. Научи се да владееш сърцето си — тогава може би ще станеш някой.

От колко грижи се освобождава човек,

Когато реши да бъде не нещо, а някой!

Егото казва: „Аз съм“.

Сърцето казва: „Аз съм по-малко от това“.

Духът казва: „Вие сте нищо“.

Моето учение е свързани с онова, което надхвърля и собственото Аз, и другите неща. Позволете да ви го докажа. Докато вие всички сте обърнати към мен, за да ме чувате, там някъде, отзад, може да има врабчета, които чирикат, човешки гласове, въздишка на вятъра. Даже без да се опитвате да ги чуете, тези звуци идват при вас, всеки от тях е ясно доловим и разграничим. Вие не правите съзнателни усилия да ги чуете, затова тук не става на въпрос за собственото Аз. Но тъй като никой друг не чува вместо вас, не бихте могли да кажете, че това е някой друг! Когато слушате по този начин — с Нетленното Буда-съзнание — вие излизате извън всичко съществуващо.

Виждай без да гледаш, чувай без да слушаш, дишай без да питаш.

Животът е това, което ти се случва,

докато усърдно кроиш други планове.

Докато правиш своя избор в живота, не забравяй да живееш.

Хората казват, че онова, което всички ние търсим, е смисълът на живота… Аз мисля, че онова, което действително търсим, е усещането, че сме живи, така че нашите житейски преживявания, в чисто физически план, да намерят съзвучие със собствената ни най-дълбока същност и реалност. По такъв начин наистина да можем да усетим екстаза от това, че сме живи.

Целта на живота е да живееш, а да живееш означава да бъдеш съпричастен — весело, опияняващо, безметежно, божествено съпричастен.

Колко ободряващо е цвиленето на коня, освободен от товара си!

Така да мислите за

този мимолетен свят:

звезда на зазоряване, мехурче във поток,

светкавица във летен облак,

фенер мъждукащ, и видение, и сън.

Беше през петдесетте години. Дзен се появяваше внезапно. Шепа американци тръгнаха към следвоенна Япония и влязоха в манастири. Д. Т. Судзуки четеше лекции в Колумбийския университет, свободните занимания в залата за Дзен на Ньоген Сендзаки в Лос Анджелис привличаха последователи. Дзен като че ли бе навсякъде.

Но никой не въплъщаваше първоначалното увлечение на Америка по Дзен така, както битниците — Джак Керуак, Гари Снайдър, Алан Гинзбърг, Филип Уейлън, Лу Уелч и други творци. Те бяха „Дзен-лунатици“ — както Керуак ги нарича в своя роман „Бродягите на Дхарма“, написан през 1958 година и посветен на Джафи Райдър (Гари Снайдърс) и обществото за будизъм и поезия от Златното крайбрежие.

Керуак възприема първата благородна истина на будизма:

„Целият живот е страдание“ като философска основа на своите творби. В идеята за сатори Гинзбърг открива обяснението на мощното видение, преживяно веднъж от него. Снайдър чува за Дзен най-напред в колежа и отдава близо десетилетие от живота си за усъвършенстване на знанията си в Япония, като преди да замине споделя следните думи, предадени от Керуак в „Бродягите на Дхарма“: